зследователи използваха течни метали, за да превърнат въглероден диоксид обратно в твърди въглища. Така бе направен първия световен пробив към нови технологии за улавяне и съхранение на въглерод.

Научния екип, ръководен от RMIT University в Мелбърн, Австралия, е разработил нова техника, която може ефективно да преобразува CO2 от газ в твърди частици от въглерод.

Публикувано в списание Nature Communications, изследването предлага алтернативен път за безопасно и постоянно отстраняване на парниковия газ от атмосферата.

Съвременните технологии за улавяне и съхранение на въглерод се концентрират върху компресирането на CO2 в течна форма, транспортирането му до подходящо място и инжектирането му под земята.

Изпълнението обаче е възпрепятствано от инженерни предизвикателства, проблеми около икономическата жизнеспособност и опасения за околната среда, поради евентуални изтичания от местата за съхранение.

Изследователят на RMIT д-р Торбен Данеке казва, че превръщането на CO2 в твърд въглерод може да бъде по-устойчив подход.
„Макар че не можем буквално да върнем времето назад, превръщането на въглеродния диоксид във въглища и връщането му в земята е малко като пренавиване на часовника за емисии“, каза Данеке, сътрудник на Австралийския съвет за изследвания – DECRA.

„Досега технологията, която може да превърне CO2 в твърдо вещество изисква изключително високи температури, което прави този метод индустриално нежизнеспособен“.

„Като използваме течни метали за катализатор, показахме, че е възможно да превърнем газа обратно във въглерод при стайна температура, в процес, който е ефективен и може да се извършва в големи мащаби“, обяснява Данеке.

„Въпреки че трябва да се направят още изследвания, това е решаваща първа стъпка за осигуряване съхранението на въглерод в твърдо състояние.“

Водещият автор на новата технология е д-р Дорна Есрафилзаде от инженерното училище RMIT, която е разработила електрохимичната техника за улавяне и превръщане на атмосферния CO2 в твърд въглерод, удобен за съхранение.

За да конвертират CO2, изследователите са проектирали течен метален катализатор със специфични повърхностни свойства, което го прави изключително ефективен при провеждане на електричество, като в същото време химически активира повърхността.

Въглеродният диоксид се разтваря в чаша, пълна с електролитна течност и малко количество течен метал, който след това се зарежда с електрически ток.

CO2 постепенно се превръща в твърди люспи от въглерод, които са естествено отделени от повърхността на течния метал, позволявайки непрекъснато производство на твърдо вещество.

„Страничната полза от процеса е, че въглеродът може да задържи електрическия заряд, ставайки суперкондензатор, така че потенциално може да се използва като компонент в бъдещите превозни средства.“, казва Естрафилзаде.

„Процесът също произвежда синтетично гориво като страничен продукт, което също може да има промишлено приложение.“