90 години се навършват на 18 март от началото на организираното пещерно движение в България. Първото дружество е създадено през 1929 година. До 1958 година са изучени около 200 пещери. А 90 години след началото, броят им надхвърля 5700 в цялата страна. Това разказа за Радио Кърджали спелеологът изследовател Минчо Гумаров, председател на пещерен клуб Родопи в Кърджали, човекът, който в последните 40 години открива, картира, изследва и познава най-добре пещерите в Източните Родопи.
178 пещери са открити, изследвани и картирани в Източните Родопи. Те са с по-малки размери като дълбочина, защото нашият район е дело на еоценското море и нашите пещери са като "бебенца", обяснява Гумаров. Най-дългата ни пещера е 460 метра, това е до село Рибино, община Крумовград. После на второ място е Широко поле, имаме Карандил, която е 370 метра. Те възникват преди 48 млн. години, след като тука е било еоценско море. Обаче имаме над 200 вулкана, които са действали през този период. Те са били на дълбочина два километра, плитки вулкани и те почти са успели да изпарят еоценското море, да образуват реки. После след редица земетресения се образуват и кухини, които водните стихии ги дообразуват. Ние им казваме опещеряване на пещерите, обяснява технологията на създаването им Минчо Гумаров.
И в кърджалийските пещери има красиви скални образования. Най-красиви са в района на село Рибино, Самара се казва пещерата. После в село Кремен, община Кирково. Там има седем пещери, в двете също има много добре образувани сталактити, сталакмити, сталактони, има и много драперии. И в пещерата в село Широко поле има, само на третия етаж, защото тя е триетажна и само на третия има капчици вода, които ги образуват, разказва Минчо Гумаров.
В Източните Родопи повечето пещери са безопасни за посещения. Само една е пропастна. Тя е след село Миладиново и е с 14-метров отвесен вход. Останалите са изследвани, картирани, описани и могат да бъдат посетени, но, разбира се, с подходящо облекло и обувки и задължително с каски за главите и силно осветление, обяснява спелеологът.
В много от пещерите има живот. Видовете, които живеят там, са се приспособили към подземните и скални условия. За първи път в пещерата Самара е забелязан и описан от д-р Петър Берон уникален пещерен рак, който развива светкавична скорост и живее дълбоко под земята.
http://bnr.bg
