Разговор с Татяна Дикова,клиничен психолог в Държавна психиатрична болница-Кърджали, ръководител на Родителския клуб към Езикова гимназия „Христо Ботев”, експерт по проекта „ В търсене на значимите”.
-Г-жо Дикова,ръководения от Вас Родителски клуб е нещо уникално за Кърджали. Как се стигна до неговото създаване?
-Целта на създаването на Родителския клуб е да могат да бъдат привлечени родителите на учениците към училищния живот, да осъзнаят нуждата от продължаващо образование, да опознаят по отблизо образователната система и спецификата на учителската професия. За да не бъдат пасивни наблюдатели е добре членовете на Родителския клуб, да не бъдат пасивни наблюдатели,да имат възможността да разказват за сферите, в които работят, пътят към професионалната реализация и трудностите, с които се сблъскват в ежедневието си. Те могат да споделят с децата впечатления от своята професия и преди всичко предизвикателствата , пред които са изправени.
-Как успяхте да привлечете родителите? Има ли голям интерес от тяхна страна?
-В Родителския клуб членуват 30 родители. Той бе структуриран в началото на октомври 2018 г. Трудно беше да ангажираме родителите. Особено в началото за тях бе трудно да споделят впечатления. Особено трудно бе това за баби, членове на клуба, които отглеждат внуците си поради отсъствието на родителите, които са в чужбина. Постепенно членовете се успокоиха, защото всичко което се случва в клуба , остава конфиденциално. Информация не може да бъде изнесена.
Трябва да отбележа, че в Родителския клуб се работи по важни теми, които са в помощ на родителите. Това са: Психосоциалните кризи на развитието; Психология на юношеството; Значението на майката за психическото съзряване на детето; Значението на бащата за психическото съзряване на детето; Модели на общуване-деца-родители и др.
-Този Родителски клуб бе създаден във връзка с един проект на Езиковата гимназия „Христо Ботев”-„В търсене на значимите”. Той поставя акцент върху толерантността, към установяване на норми на поведение, които съответстват на демократичните ценности. Вписват ли се и родителите в тези изисквания?
-Да родителите се вписват. Те са активни. Те са всъщност добрия пример за децата. Това ще повлияе мотивиращо на учениците. Родителите показват с опита си, с позиционирането си в обществото, как действа толерантността.
-Членовете на Родителския клуб са от различни етноси, от различни вероизповедания. Опитват ли се да влияят на децата си?
-Има осезаем ефект . Родителите се чувстват сплотени. Групата на Родителския клуб акцентира върху теми, които засягат децата, независимо от какъв етнос са те. Работи се по теми като Родителския контрол; Законът и децата; Прояви на агресия сред юношите; Родителски модели за справяне с агресивни прояви на децата и др. Ние искаме да бъдем полезни не само за толерантността при децата, но и за формиране на родителски подходи.
-На практика Вие възпитавате родителите чрез този Родителски клуб.
-Да, ние искаме родителите да бъдат полезни за децата си.
-А децата как възприемат Родителския клуб?
-Все още нямаме преки впечатления. Това предстои да стане в бъдеще. Но негативи сред учениците няма. Не сме чули за недоволство.
Сбирките ни са веднъж месечно. Родителите ще имат правото да се включат като гост-лектори в различните екипи по проекта. Те ще дават мнения и препоръки по изпълнение на дейностите по самия проект. Така,че ще има обмен на информация.
-Има ли вече индикации,че искат да „откраднат” Вашата идея за Родителския клуб?
-Това е една успешна практика, която може да се приложи във всяко училище.
-Благодаря Ви!
Въпросите зададе: Георги Кулов
