Глобалното затопляне ще донесе на Русия колосални ползи. Твърдението е на Александър Абелин, помощник секретар в съвета за сигурност на Руската федерация. В изявлението си висшият държавен чиновник твърди, че Русия трябва да се подготви за увеличаване на броя на наводненията, сушите и горските пожари. Според него, затоплянето в Русия е 2,5 пъти по-бързо от средното за планетата. 

Безспорният ефект от глобалното затопляне, който вече се случва днес пред очите ни, ще бъде повишаване на нивото на Световния океан. Този ефект се дължи на топенето на леда, намиращ се в масата на малките ледници по света и в двата основни "световни ледени резервоара" - ледниковите покривки на Гренландия и Антарктика.

Засега основният планетарен леден депозит, антарктическият леден пласт, който покрива площ от 14 милиона km² и съдържа около 30 милиона km³ лед, е извън опасност - надеждно е защитен от кръгов океански поток, който минава през южния Тихи океан, Атлантическия океан и Индийския океан.

Известните "неистови петдесет" (градуса географска ширина) и "пронизващи шестдесет", познати със своите свръхмощни ветрове, в бъдеще, очевидно, няма да изчезнат никъде. Тяхното съществуване се определя от затворения пръстен на водната повърхност на три океана, който обгражда Антарктика. В резултат на това, антарктическата циркулация на атмосферния въздух е изключително трудна за нарушаване и "пробиване".

Антарктическият леден лист съществува от около 45.5 милиона години - откакто протокът на Дрейк го е отделил от Южна Америка и е затворил пръстена на "насилствени" и "пронизващи" меридионални северни (топли) ветрове.

Положението е съвсем различно в Гренландия.

Ледената покривка на Гренландия няма такава надеждна атмосферна защита като Антарктика, а нейният общ размер е много по-скромен: площта е малко над 1,8 милиона km², а обемът му е 2,85 милиона km³ лед. В допълнение, този щит е доста млад - според различни източници, заледяването на Гренландия започва от 200 до 110 хиляди години, в ерата на последното голямо заледяване (Това твърди Абелин. Според други оценки, Гренландия се е покрила с лед преди 2-2.5 милиона години).

В същото време, почти всички климатични модели показват, че ледената покривка на Гренландия няма да издържи дори затопляне около 3 ° C - при такъв сценарий може да се разтопи за период от около  1000 години. Освен това, разрушаването на самия лед на Гренландия може да се превърне в неволен естествен ускорител на продължаващото глобално затопляне - тъй като един от защитните механизми на климата на Земята е високото албедо (отразяваща способност) на снега и леда. Белият цвят на леда и снега отразява по-голямата част от падащата слънчева светлина обратно в космоса, докато подлежащата почва и други скали обикновено имат по-тъмен цвят. В резултат, топенето на леда веднага затопля повърхността под нея, след което разрушаването на ледника придобива лавиноподобен характер. 

Но дори и такъв катастрофален сценарий на топене на Гренландия няма да унищожи цивилизацията. Според всички оценки, топенето на ледниковия лист на Гренландия ще повиши нивото на океаните само със около седем метра, за разлика от Антарктида, която може да добави до 70 метра.

В случая с Русия това означава, че има известна заплаха за такива крайбрежни градове като Санкт Петербург, Ялта, Ростов на Дон, Мурманск или Владивосток, като същевременно по-голямата част от населението на страната дори няма да забележи увеличение в Световния океан. Русия е континентална страна. Ето защо ефектът "световно наводнение" за него ще бъде много по-слаб.

Суши и горски пожари

Малцина съвременни хора могат да си представят, че в периода на т.нар. Средновековен климат-оптимум, който се е проявил през Х-ХІІІ в., Буковите гори тихоса  се разпространили до географската ширина на Москва, а днес по-характерни за ландшафта на Южния бряг на Крим. В историята на Русия, един от резултатите от този климатичен оптимум е славянската колонизация на Североизточна Русия, която довежда до формирането на великоруската националност. Топлият климат по онова време позволява на колонизаторите да се движат далеч на север от Киев, включително създаването на малкото селище, наречено Москва.

Времената на средновековния и римския климатичен оптимум, които се характеризират с повишаване на температурата само с около 0,5-1 ° C в сравнение с предходните студени периоди, веднага се изразяват  в разцвет на икономиката, културата и селското стопанство, допринасяйки за растежа на населението и създаването на мощни държави.

Както показват историческите данни, "опържени" хора не са били открити в студените пространства на Евразия, но замръзналите винаги са били в изобилие.

В допълнение, трябва да се посочи, че въпреки факта, че на южната граница между гората и степите, климатът ще стане обективно по-сух по време на бъдещото затопляне, превръщайки горите малко по малко в степ, обратният процес ще бъде по-бърз, като постепенно ще отиде по-далеч на север, където гората ще завладява бившата тундра. В резултат на това, общият баланс на климатичните зони на Русия ще нарасне в по-южните ландшафти, докато делът на непродуктивните ландшафти на Далечния север и Арктика ще намалее пропорционално, "подвижен" на север. Въз основа на гореизложеното можем да кажем следното, продължава материалът:

Сегашното затопляне е също толкова полезно за Русия, както преди хиляда години, по времето на основателя на Москва Юрий Долгорукий.

Това веднага се определя от множество фактори, които за руските условия винаги са били критични ограничения и просто въпроси на човешкото оцеляване.

На първо място, в случай на глобално затопляне Русия определено ще бъде в състояние да пусне в обращение голямо количество земя в зоната на сегашното високорисково земеделие, което неизбежно ще увеличи производството на селскостопански продукти. Дори и в останалата част на света част от земята да страда от суши или наводнения, световният баланс на земеделските земи ще расте. 

Вторият важен момент ще бъде темпото на този вид климатични промени. Нивото на повишаване на температурата от 3 ° C, посочено като разрушително за ледниковия щит на Гренландия, който около и над два пъти ще надвиши стойностите на средновековния климатичен Оптимум X-XIII век, няма да бъде постигнато внезапно. Дори при най-катастрофалните сценарии, ще отнемат от 60 до 80 години. Същевременно, за да се увеличи жизнено важната топлина за Русия, първите 1,5 ° C на допълнително затопляне ще изискват много по-малко - само от 6 до 15 години.

Така, в рамките на глобалното затопляне, след 6-15 години, Русия ще започне да получава първите "бонуси", докато "сметките", свързани с общото преструктуриране на икономиката и инфраструктурата, ще трябва да се плащат много по-късно  и затова ще бъде възможно страната да се подготви добре за благоприятния, топъл период на климатичен оптимум.

Възможно ли е да бъде спрян климатичният "влак"?

Понастоящем Парижкото споразумение за климата, подписано през 2015 г., е последният задължителен протокол, който регулира ангажиментите на страните за намаляване на емисиите. Повече от сто държави, подписали Парижкото споразумение, се ангажираха да ограничат емисиите на парникови газове, за да запазят растежа на средната глобална температура "много по-ниска" от 2 ° C и "да положат усилия" да ограничат покачването на температурата с 1,5 ° C до средата на XXI век.

Въпреки това, вече година или две след срещата в Париж, се оказа, че размерът на доброволните ангажименти на страните, които трябваше да запазят кривата на глобалното затопляне в рамките на 2 ° C в средносрочен план, не се и доближава до декларирания. Въпреки факта, че ангажиментите, поети от страните към Парижката конференция, са далеч по-строги от първоначалните ограничения на Протокола от Киото от 1992 г., емисиите на парникови газове все пак ще доведат до кривата на глобалното затопляне, покривайки модела +2 ° C след 15 години - до 2030 година.

Освен това се оказа, че с цялата драматичност на изявленията на САЩ, ЕС и Китай за "безпрецедентни намаления", относителният им дял в емисиите на парникови газове до 2030 г. ще нарасне.

С други думи, доброволните ангажименти на Париж, надхвърлящи директивите от Киото за много страни, се оказаха опит да се "изпомпа водата от потъващата лодка" с помощта на сито.

Друг неприятен фактор за развитите страни е една друга непроизнасяна истина. Дори с глобалното намаляване на емисиите до 2030 г. ЕС, Япония, Канада, Австралия и особено Съединените щати се оказаха с такива, много с по-високи от средния бюджет за емисии, изчислен за всички страни въз основа на тяхното население.

Това означава, че въпреки тоталното "екологизиране" (на думи) на икономиките на Европейския съюз и Съединените щати, техният среден гражданин все още се оказа много по-голям атмосферен замърсител с парникови газове, отколкото жителите на Индия, Бразилия или например Етиопия.

Което, между другото, беше признато на конференцията в Париж с посочена цел намаляване на емисиите с 64% от нивото от 1990! Това доведе до парадокс: симулацията на климата, която последва Парижката конференция, наречена "безспорен успех", показа, че вероятността от затопляне с 2 ° C за края на 21-ви век е на границата на това, което може да бъде постигнато.

Веднага след конференцията в Париж, педантичните икономисти решиха, че целта за поддържане на глобалното затопляне на около 2 ° C предполага напълно фантастичен и реално невъзможен темп на глобално намаляване на емисиите на парникови газове - около 5,5% всяка година. В същото време развитите страни трябва да правят това с неистов темп - 10-15% годишно, което поставя под въпрос не само възможността за икономически растеж в тези страни, но и цялостната устойчивост на техните икономики.

Последствията от такива тъжни изчисления като цяло са разбираеми. Русия не трябва да се бори до последно с глобалното затопляне, а само да се подготвя систематично и последователно за последствията му на своя територия. Разбира се, изменението на климата ще трябва да бъде пронесено и то не винаги ще бъде чисто положително.

Например, Русия ще трябва да промени почти изцяло подхода си към инфраструктурата, разположена в зоната на вечната замръзналост, тъй като днес всички основи на всяка сграда и конструкция смятат трайно замръзналата маса за солидна основа, която се очаква да изчезне по време на глобалното затопляне. Ще бъдат необходими целенасочени усилия и за постепенно преминаване и на север към  икономическия модел, както в промишлеността, така и в транспорта и в селското стопанство, което не е критично зависим от климата.

Но, както показват изчисленията, общият баланс на ползите и вредите от измененията на климата за Русия се оказва чисто положителен. Руснаците са имали по-лоши времена, при това не по време за глобално затопляне.

Материалът е публикуван в изданието "Взгляд" с оригинално заглавие: Глобальное потепление принесет России колоссальные выгоды