Знаете ли, че в аптеката могат не само да измерят артериалното Ви налягане и кръвната захар, да Ви консултират за назначената от лекар лекарствена терапия, но и че е възможно да имате „личен“ фармацевт, който да проследява резултатите от нея?

Това се нарича фармацевтична грижа, за нуждата от която по света се заговаря през 70-те години на миналия век, от 1990 г. съществува концепция, а новата им дефиниция става факт през 2013 г. На практика фармацевтичните грижи включват: оценка на лекарствената терапия, включваща идентифициране, решаване и предотвратяване на лекарствено свързани проблеми; мониториране и стимулиране болния да участва активно във фармацевтичната грижа; съставяне на план за терапията и проследяване на терапевтичните резултати; създаване на база данни за състоянието на всеки конкретен пациент в аптеката.

Фармацевтът е най-достъпният за хората медицински специалист: посещението не изисква направление, записване на час, дълго чакане пред някой кабинет в клиника. Достатъчно е да влезете в аптека и да зададете въпрос.

Но полагат ли се фармацевтични грижи у нас? В каква степен? В колко и кои аптеки? Отговор на тези въпрос от институция няма да получите - полагането им е оставено от държавата изцяло на волята на фармацевтите в аптеките. Няма раздел за тях в Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, преподават се като задължителна дисциплина в университетите от 2005 г., Фармацевтичният съюз е приел Правила за добра фармацевтична практика, но въпреки усилията на преподаватели и изследователи, на фармацевтичните факултети и съсловната организация, все още у нас не могат да се отчетат реални резултати.

За да оценят нагласите на пациентите и фармацевтите за необходимостта от фармацевтични грижи, да видят нивото им на познаване група от шестима магистър-фармацевти и преподаватели в СУ правят пилотно анкетно проучване, обхващащо двете групи - магистър-фармацевти и пациенти. Отговорите на 16-те въпроса в анкетната карта бяха анализирани и представени днес, по време на втората Национална студентска конференция по фармацевтични и химични науки на Факултета по химия и фармация в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Анкетирани са 331 души между 18 и 75 г., повечето - до 40 г. 80% са жени. Проучването от февруари-март 2019 г. показва, че 29% изобщо не знаят, че фармацевтите в аптеките могат да измерят артериалното им налягане. 47% не са наясно, че там могат да измерят кръвната им захар. Ако изключим от резултатите магистър-фармацевтите и видим отговорите само на пациентите, се оказва, че само 55% знаят, че в аптека може да им измерят артериалното налягане, едва 21% - кръвната захар.

78% са се консултирали за терапията си с фармацевт в аптека, а 89% потвърждават, че знаят, че фармацевтите могат да ги консултират по този въпрос. Доверието у фармацевтите е голямо: 86% казват, че се доверяват на получената информация, 83% твърдят, че след спазването на съвета от фармацевта здравословното им състояние се е подобрило.

71% са категорични: фармацевтите са най-достъпните за тях медицински специалисти. Въпреки това едва 30% споделят с тях за нежелани лекарствени реакции.

76% нямат личен фармацевт, с когото обсъждат назначеното от лекар и последствията от него. 24% обаче твърдят, че имат такъв.

И все пак хората не избират в коя аптека да влязат по аптекаря. Най-често везните се накланят в полза на това къде е най-евтино.

58% от пациентите смятат, че тези консултации от фармацевтите трябва да се заплащат и определят средна такса 3.80 лв. 42% са категорични, че не следва да плащат.

Голям дял от пациентската група смятат, че има необходимост от прилагане на фармацевтични грижи, най-често за болни с хронични заболявания - болни със сърдечно-съдови заболявания, заболявания на ендокринната система (диабет), заболявания на дихателната система, пациенти в старческа възраст и др. 

Колко важни за пациента са фармацевтичните грижи?

Много, понякога критично важни - показва примерът даден от съавторът на проучването магистър-фармацевт Симеон Георгиев:

"Ще посоча пример от последния месец в практикуването ми. Установих значително превишена доза антибиотик за тримесечно дете, което беше лекарска грешка. След обстойно проучване и отделено внимание от моя страна, което, за съжаление не се прави от всички колеги, тази грешка беше предотвратена и резултатите, които щяха да последват, бяха избегнати".