Настъпи ли краят на Ердоган и партията му? Още не. Но упадъкът на ПСР ще се ускори, защото тя губи младите турци. Ако ПСР не промени политиката си, скоро ще бъде само една малка партия в консервативния Централен Анадол.
Загубите на турската управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на местните избори миналата неделя показват ясно едно: апогеят ѝ вече е далеч в миналото. Няма я вече онази лекота, с която ПСР печелеше почти всички избори от създаването си през 2001 година насам. В изборната битка този път нямаше и следа от страстта, с която нейните функционери и кандидати се бореха в миналото.
Сериозно предупреждение за Ердоган
След изборите Ердоган държа традиционната си реч от балкона на партийната централа. По негово желание до него застанаха единствено съпругата му Емине и говорителя му Алтун. При посещението си в партийната централа в Истанбул на следващия ден Ердоган не поздрави нито един партиен функциинер. Дори и само заради това тези функционери трябваше да обжалват изборите в Истанбул. За да се спасят.
Всичко това не означава, че е настъпил краят на ПСР и нейния председател Реджеп Тайип Ердоган. Защото местните избори не променят разпределението на властта в Анкара. През последните пет години турците гласуваха шест пъти. А следващите избори ще се проведат чак след четири години. Следователно Ердоган има още четири години време, за да стори това, което очакват турците. Парламентът също не представлява някаква опасност: в него ПСР има стабилно мнозинство - благодарение на съюза с националистическата Партия на националното действие.
И все пак: изборите бяха силен предупредителен изстрел, който дълго няма да отзвучи. Ердоган трябва да промени политиката си, а партията му е длъжна да се обнови и да се завърне към реформаторските си идеали от основаването си. В противен случай на следващите избори тя най-вероятно ще се провали. Те ще се проведат през 2023 година, когато Турската република става на 100 години.
Ако ПСР не се промени...
Четири опасности грозят Ердоган и партията му. Първо: партията загуби предишната си жизненост. Тя вече не се бори, няма цел и не знае накъде иска да води Турция. Второ: по тази причина вътрешнопартийните дисиденти около бившия министър на икономиката Али Бабаджан и бившия президент Абдуллах Гюл искат да създадат нова партия, която да се опира на принципите на старата ПСР. Трето: най-голямата опозиционна партия - Републиканската народна партия - получи силен тласък с успехите си на местните избори. В очите на много турци тя отново се превръща в алтернатива на ПСР. Четвърто: с досегашната си политика ПСР ще жъне все по-малко успехи. Защото за последните десет години турската младеж се промени. Особено в градовете.
Групата на турците между 15 и 29 години стана по-модерна и светска в сравнение със същата възрастова група отпреди едно десетилетие. Младите турци днес познават само Ердоган и партията му. И ги отхвърлят все повече и повече. Защото политиката на ПСР не отговаря на жизнения стил на младото поколение.
Ако Партията на справедливостта и развитието не се преоткрие, скоро ще престане да бъде народна партия и ще се превърне в малка политическа формация в консервативния Централен Анадол.
