В събота вечер жителите на Северна Скандинавия станаха свидетели на необичайни сини светлини в небето на Арктика.
15-те сини светлини се появиха в две ясни петна в небето над шведска Лапландия. "За първи път забелязах светлините с нашата Aurora Web Cam, която непрекъснато улавя нощното небе над Абиско в Швеция, и не можех да повярвам на очите си," разказва Чад Блакли (Chad Blakley), фотограф специалист по заснемането на северното сияние и основател на Lights Over Lapland.
"Сякаш не бе от този свят!", предава думите му Forbes.
"Изглеждаше като атака на извънземните".
Феноменът бе заснет като тайм-лапс видео и от Майкъл Теузнер (Michael Theusner) от фиордите на Норвегия на около 180 км от космическия център Андоя. "Видяхме две оранжеви точки да се издигат в небето и да изчезват", разказва фотографът. „Малко по-късно се появиха странни светлини и цветни, разрастващи се облаци, за които за пръв път нямах обяснение. Изглеждаше като извънземна атака”.
Какво причинява сините светлини?
Извънземни? Не.
Това явление се дължи на научен експеримент от космическия център Андоя в Норвегия. Той стартира в рамките на проекта на НАСА AZURE две геофизични ракети на голяма надморска височина, освобождаващи частици триметилалуминий, барий и стронций. Това позволява на учените да изследват поведението на заредените частици в йоносферата, където се появяват полярните сияния.
Космическият център Андоя е ракетна площадка и космодрум на остров Андоя (Andøya), който е изстрелял над 1200 суборбитални ракети от 1962 г. насам.
Какво представлява проектът AZURE?
Експериментът AZURE (Auroral Zone Upwelling Rocket Experiment), който се финансира от НАСА, има за цел изучаването на процесите, протичащи в мястото, където магнитното поле на планетата се огъва в атмосферата и където частиците от слънчевия вятър от космоса реагират със земните частици.
Проектът включва серия от осем изстрелвания на геофизични ракети на височина от 250 километра за изучаване на поведението на заредените частици в йоносферата, по-специално, неговите два слоя, E и F. И двата слоя съдържат свободни електрони, които "се излъчват" от атомите заради йонизиращото лъчение на Слънцето (този процес се нарича фотойонизация). С настъпването на нощта, когато слънчевата радиация вече не осигурява йонизация, електроните и йоните започват да се събират отново. Ежедневният цикъл на йонизация и рекомбинация прави поведението на слоевете Е и F доста сложни и непредсказуеми.
Ракетното сондиране в рамките на AZURE е предназначено главно за измерване на параметрите на вертикалните въздушни потоци в йоносферата, които непрекъснато размесват „супата“ от заредени частици.
Измерванията от земята не позволяват да се видят тези процеси на всички височини, освен това някои данни противоречат на теоретично предсказаното.
Поведението на светлинните облаци, които се виждаха в небето в продължение на половин час, се наблюдаваше от астрономите от обсерваторията Аломар в северната част на Норвегия.
Какво причинява сините светлини?
Това е изцяло безвреден химически облак. Екипът на AZURE бе нужно да изчака за стартовия прозорец, който бе отворен от 23 март до 10 април, за да се появи силна светлина на Северното сияние в ясно небе, което се случи през уикенда.
Вечерта на 5 април AZURE стартира две геофизични ракети почти едновременно от космическия център Андоя, които да направят измервания на атмосферната плътност и температура. Те също така разпръснаха видими маркери - триметилалуминий (ТМА) и смес от барий и стронций - на височина 100 до 250 километра.
Тези смеси се йонизират, когато са изложени на слънчева светлина. Триметилалуминият реагира с кислорода и генерира химическа луминесценция, която позволява на изследователите да проследят въздушните потоци. Продуктът на реакцията е алуминиев оксид, въглероден диоксид и водна пара. Барият бързо се йонизира и произвежда пурпурно-червени облаци, наблюденията на които позволяват да се проследи потока на йони в атмосферата. Нейонизираният барий също свети в синкаво-бял цвят и може да послужи като маркер за неутрални частици. Към сместа се добавя стронций, за да се увеличи блясъка на неутралния барий.
Ще има ли повече сини светлини над Лапландия?
Мисията, която току-що стартира от Норвегия, е петата от осемте през следващите две години като част от международното сътрудничество на учени, известно като Grand Challenge Initiative (GCI). Нито една от предишните мисии, TRICE-2, VISIONS-2 през декември и G-CHASER и CAPER-2 през януари, не предизвика сини светлини в нощното небе. Останалите три мисии ще стартират от ракетните площадки на Андоя и Свалбард в Норвегия, но не е ясно дали някоя от тях ще произведе сини светлини.
Какво причинява северното сияние?
Северното сияние или Аurora borealis е продукт на сблъсъците между земната атмосфера и слънчевия вятър. Видими като пулсиращи зелени завеси, те са причинени от електрическите заредени частици от слънчевия вятър, които се сблъскват с частици от земната атмосфера. Въпреки че северното сияние е по-известно и видимо на много по-голяма площ, същият феномен се среща и над Антарктическия кръг, където се нарича Аurora australis или южно сияние. Най-лесно се вижда по време на дългите зимни нощи в Северното полукълбо, но сезонът на северните сияния свече приключва.
„Въпреки, че всяко преживяване със северното сияние е различно - това бе пълна мистерия и изненада дори и за мен“, коментира Блакли, снимал северното сияние в продължение на 10 години.
