Когато НАСА решили да изследват двама еднояйчни близнаци – единият прекарал близо година в орбита около Земята, а другият не напускал никога планетата – резултатите били неясни. Дали Кели Скот щял да се върне на Земята по-млад от брат си Марк?
Отговорът, според обстойно изследване , посветено на въздействието на живота в космоса върху човешкото тяло, бил че не се наблюдават съществени или дългосрочни последици. Откритията обаче разкрили по-недоловимия биологични ефекти в резултат на 11-месечния престой на Скот Кели в условия на нулева гравитация на Международната космическа станция. Те осигуряват на учените жизненоважна информация за рисковете при бъдещите мисии до Марс и отвъд.
Учените отдавна изследват физиологичния ефект от космическите разходки върху астронавтите. Голяма част от тези астронавти обаче прекарвали по 6 месеца или по-малко, при това нито едно друго проучване не включвало идентична в генетично отношение контрола на Земята.
10 екипа били наети да наблюдават и анализират почти всички аспекти от физиологията на близнаците Кели – от чревните бактерии и генната активност до когнитивните способности, преди, по-време на и след престоя на на Скот на Междунароодната космическа станция през 2015-2016.
При Скот били наблюдавани поразителни промени в генната активност. Част от тези гени, свързани с имунната система, се оказали подложени на особено изпитание в космоса.
Другите промени включвали формата на очните ябълки на Скот – удебеляване на ретиналния нерв, докато кожата на челото му също била удебелена. Смята се, че тези ефекти се дължат на факта, че в главата се събират повече течности, заради липсата на гравитационно привличане. Серия тестове демонстрирали, че когнитивните способности на Скот леко са се влошили.
Но може би най-интересната промяна била наблюдавана в теломерите на астронавта – миниатюрни структури, в края на хромозомите, наподобяващи пластмасовите накрайници на връзките за обувки. Дължината на теломерите е индикация за възрастта – те се скъсяват в хода на живота, особено в периоди на физически стрес.
Теломерите на Скот неочаквано се издължили при престоя му в космоса, противно на очакваното. Учените не смятат, че на тези драматични промени трябва да се гледа като на извор на младостта, затова не бива хората да очакват, че ще живеят по-дълго в космоса.
След завръщането му на Земята теломерите на Скот се скъсили отново.
Изследователите установили, че в космоса стават хиляди генни и молекулярни промени. Но при завръщането на астронавтите на Земята всичко се връща в рамките на нормалното в период от 6 месеца.
Учените трябвало да преодолеят редица препятствия, включително вземането на достатъчно кръв за изследване от Скот (количеството на кръвта намалява в космоса, заради дехидратацията). Освен това Скот и брат му може да са еднояйчни близнаци, но водили различен начин на живот в космоса и на Земята.
Марк можел да пие алкохол, докато на Скот му било забранено. Дори и най-лекия дъх на алкохол оказва влияние върху електронните компоненти, затова НАСА е забранила употребата му. А това на свой ред има значителен ефект върху епигенома.
Източник: theguardian.com
