Концепцията на The Shed е проста- тя се движи с височината си 36 метра и се транфсормира според нуждите на на представяното изкуство и артист. Разтегателната сграда официално отвори на 5 април и е най-новият културен център в Ню Йорк. Тази идея е едновременно архитектурен знак и метафора за бъдещето на културата.
Хибридното музейно-изпълнително пространство, съдаването на което струва половин милиард долара, може да се променя, като се удвоява за пет минути. За него раказва Engadged.
Намира се в Хъдсън Ярдс, лъскав и скъп нов интелигентен квартал на Уест Сайд на Манхатън. Тази гигантска конструкция може да се настрои на всякакъв размер или настройка, която потенциално шоу може да изисква, независимо дали е Кендрик Ламар или Седмицата на модата в Ню Йорк. Четирите етажа с галерия, театър и инкубаторно пространство за артисти са покрити с черупка, която се контролира от система с шестметрови колела на стоманени релси. Избутана, тя може да стане затоплена концертна зала, прибрана напълно оставя открит площад.
Елизабет Дилер, основателка на Diller Scofidio + Renfro, е водещ архитект на проекта на The Shed в сътрудничество с Rockwell Group.
Кинетични елементи са били прилагани в експериментални сгради, понякога отговарящи на дневна светлина или плаващи с приливите. И неведнъж в дизайна вече са използвани модулни интериори, за да се спести място в апартаментите, например.
Но една цяла движеща се културна институция от този мащаб е вероятно първата по рода си, според Дан Хауарт, бивш американски редактор на списанието за архитектура и дизайн Dezeen. "Толкова е нискотехнологична, че е високотехнологична", казва той.
The Shed е изрично вдъхновен от Fun Palace на Седрик Прайс, нереализиран проект в Лондон от 60-те години, който оказал влияние също на проекта за Центъра Помпиду в Париж. Но, каза Хауарт, "никой никога не е използвал тази идея в подходяща сграда."
Плъзгащата се обвивка е нов трик, за да се ползва сградата по повече от един начин. Но нямате нужда от кинетична конструкция, за да приютите различни видове изкуство. Места като Tate Modern в Лондон, бивша електроцентрала на брега на реката, изпълняват сходни функции, дори и да не са толкова ефектни или насочени към изкуството.
Дизайнът, архитектурата и технологиите не са просто функционални, те отправят послание. The Shed наистина е алегория в голям мащаб на това, което културният храм на бъдещето трябва да бъде - безкрайно гъвкав.
Ключов конфликт, когато проектирате сграда, която би трябвало да бъде на ръба на технологичната изтънченост и художествената еволюция, е времето. Как можете да бъдете сигурни в бъдещето на 19000 квадратни метра стомана, стъкло и бетон?
"Тази идея наистина произтича от тези много оригинални въпроси за това какво означава гъвкавостта и какво ще правят артистите през следващото десетилетие или две" казва архитектът Елизабет Дилер.
"И единственият разумен отговор беше, че никой не знаеше ... че строиш за непознаваемо бъдеще."
"Гъвкавото пространство обикновено означава отворено, голямо фабрично пространство, голямо таванско помещение. И от самото начало исках наистина да оспоря това, като направих една архитектура, която беше много специфична, която беше ясно изразена, беше за времето си и това беше нещо, на което артистите трябва да реагират” разказва тя.
Подобно на технологиите, културните институции са в непрекъснато развитие. Зрителите не просто седят в театрите, те се скитат и "потапят" в интерактивни форми на изкуство, които не се вписват само във визуални, звукови или изпълнителски изяви. Йерархиите между "високото изкуство" на старите майстори и "популярното забавление" на мултикултурното интернет поколение се размиват. А разнообразието от аудитории, които потенциално могат да получат достъп до произведенията на Музея на модерното изкуство (MoMA) просто чрез своите смартфони, е безпрецедентно. Музеите, които в класическия си вариант придобиват, съхраняват и представят произведения, сега се намират в етап на бурно преосмисляне на основната си цел в дигиталната епоха.
Всяка нова институция има възможност да преосмисли по нов начин изкуствата и технологиите