Слизестият мухъл е може би една от най-странните форми на живот на планетата. Той не е нито растение, нито животно, нито гъба, а комбинация от няколко вида, едноклетъчни амеби от царството на протистите. Понякога той образуват колонии, способни да нарастват, да се движат и дори да проявяват странен вид интелигентност.
Дори без нервна система, мухълът успява да научи повече за веществата в обкръжението си, съхранявайки тези знания и дори комуникирайки си с други слизести мухъли. Екип учени откри как слизестия мухъл абсорбира вещества във вените си.
Учените провели експеримент с вида P. polycephalum, едноклетъчен организъм с множество ядра и популярен кандидат за изследване интелекта на слизестия мухъл.
Екипът и преди това наблюдавал споделянето на информация за обкръжението между различни представители на вида, които се протягали един към друг и сливали венозните си системи.
Това им подсказало, че информацията се предава чрез вените.
Като първа стъпка от новото изследване, бил проведен още един подобен експеримент. Две от странните създания били поставени в близост до храна, разделени от вещество, по което щяло да им се наложи да пропълзят – в този случай веществото било сол.
Солта не вреди на слизестия мухъл, но не му е и любима.
Подобно на предното проучване, когато мухълът пропълзявал над солта, установявал, че тя няма да му навреди. След това информация била предавана и на събратята му.
Експериментът се състоял от няколко части. В първата участвали 20 образувания, които били разделени на две, като половинките били поставени на различен режим. Експерименталната група била хранена с овесен гел, смесен със сол, в продължение на 6 дни. Контролната била хранена с овесен гел без сол.
След 6 дни, учените измерили стойностите на сол във всяко образувание. Както се очаквало те били 10 пъти по-високи при групата, консумирала сол.
Във втория експеримент, други образувания, различни от първите, трябвало да преминат по мост от агар. Мостът на експерименталната група бил солен, а на контролната безсолен.
6 дни по-късно, и двете групи били изправени пред солен мост. Експерименталната преминала по моста много по-бързо от контролната – тя била свикнала със солта и знаела, че няма да им навреди.
В последния експеримент учените взели 20 проби от слизест мухъл и инжектирали половината с вода, а другата половина със солен разтвор. След едва 2 часа, организмите инжектирани със сол започнали да се държат като тези поставени на 6-дневен солен режим.
Учените искали да разберат и колко време ще отнеме на мухъла да се отърве от солта след завръщане към нормална диета и установили, че за това са нужни около 2 дни.
Било наблюдавано и нещо друго. Част от пробите ставали латентни, когато условията на околната среда били далеч от идеални. Макар активните слизести мухъли да изхвърляли солта след два дни, тези изпаднали в латентно състояние я задържали в продължение на месец.
Така учените представили първите доказателства за дългосрочно привикване на организми без нервна система.
Те смятат, че привикването е просто един пример за когнитивни способности, може би характерни за повечето живи организми.
Централната нервна система е един от начините за обработка на информацията и контрол на поведението, но не и единствения.
Източник: sciencealert.com
