11 май се утвърждава като важен ден от празничния календар на Българите през Възраждането. Той се превръща в ден за почит на светите братя Кирил и Методий, благодарение на волята на целия български народ, живеещ под заплахата на турския ятаган.

В началото той е само част от училищните тържества, с които се бележи края на учебната година.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, има в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.  През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г.  читателите  научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник.

От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. А Ботев през 1876 година използва празника, за да произнесе прочутата си реч, в която открито настоява за борба.

След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, по това време учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа.

След повече от един век - през 1980 год., това признание идва  и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.

11 май е ден не само на Светите равноапостоли Кирил и Методий, този ден за свой празник са избрали и българските библиотекари – хората, които служат на писменото слово, като го съхраняват и разпространяват с идеята то да пребъде. Българските библиотекари заслужават този ден на признание, защото да бъдеш библиотекар в България не е просто професия и препитание, а призвание, на което си отдаден. Това е кауза, на която служат неотклонно през годините, независимо от политически и икономически кризи, преходи, подценяване от държавата и обществото, лоша материална база и ниско възнаграждение за нашия принос.

Честит празник на пазителите на книжнината!

Честит празник на общинската библиотека Кирил и Методий, която бележи 125 години съществуване!

Теодора Кирякова