Две фамилни изяви белязаха вчерашния 20 май в Първомай. Вълчо Камбуров представи дъщеря си и внуците си чрез техните творби. Оля Ал-Ахмед разказа за своята майка поетесата Ваня Петкова и откри изложба на сина си Джоузеф Ал-Ахмад.
Във фоайето на общинска администрация за шести път три поколения подредиха свои творби – Вълчо Камбуров представи нови пейзажи и натюрморти с цветя и преплетени в тях женски образи. Дъщеря му Николина Андреева нареди част от своите керамични „вълшебства“ и графични портрети на известни личности. Внучката Атанаска Тенева показа как се развива в дизайна и графичното оформление. Внукът Антон Андреев отново впечатли с картините си с много детайли, разказващи фентъзи приказки за борбата между злото и доброто. Гост на събитието беше един от основателите на емблематичното списание „Дъга“, което радваше децата през 80-те години, Любомир Манолов. Той откри ясен знак, че Тони може да стане отличен комикс-разказвач.
Малко по-късно започна поетичната вечер „Аз съм Сируис“, посветена на 10 години от смъртта и 75 години от рождението на Ваня Петкова, организирана от дъщеря ѝ и ОНЧ „Св.св. Кирил и Методий“. Оля Ал-Ахмед разказа накратко нейната биография. Тя бе подготвила мултимдийна презентация за приятелите и почитателите на поетесата от цялата страна но, за пръв път проектирана в Първомай. Присъстващите видяха архивни снимки, запечатали вълнуващи срещи с творци от различни страни. Чуха забавни истории от детството ѝ, усетиха горчивината и оскърблението ѝ, споделени от Оля Ал-АХмед.
С много емоция Оля чете стихове на своята майка – любовна лирика и гражданска поезия, поела болката и обидата, причинена ѝ от новото време и новите медии сред тях бяха „Грешница“, „Перуанката“, „Аз съм Сирус“ и други.
Втората част от вечерта бе пред картините на Джоузеф – графики и акварели и изненадващите картини с... кафе. Джоузеф е изключително талантлив режисьор, който все още е студент в Москва, но вече има забележителни награди – Голямата награда за късометражен филм на фестивал в Лос Анджелис и три награди на фестивала „Призма“ в Рим.
Теодора Кирякова
