Ефрейтор Запрян Ангов от Драгойново е пример за това колко бързо забравяме героите си, извършили необичаен подвиг, защитили родината ни и оставили светла диря в страниците на бойната слава на България. Неговите последни дни са разказани от Денчо Марчевски в сборника „Нашите герои“. Най-вероятно опирайки се на достоверни източници, за подвига му е разказано и в поредицата „Слава българска“ на сайта Българска история. Това е и единствената следа останала за този смел българин. За него няма паметник, няма достъпна за широката публика биографична справка. Той е забравен! Обяснението е просто – бил се е срещу руснаците! През 1916 година България е във война срещу братушките.  Родината ни защитава правото си на независимост, а това не се харесва на руския цар. Факт, който по времето на социализма, не се споменаваше в учебниците по история.

Преди дни в родното село на ефрейтора Запрян Ангов, Драгойново, беше взето решение да бъде изграден паметник на загиналите за свободата на България. Прекрасна инициатива! Но тя няма да отдаде почит към особената дързост и величието на подвига на ефрейтор Ангов.

За да не остане забравен като ефрейтор Паскалев – загинал разкъсан, но спрял картечния огън на връх Стражин, днес - в Деня на загиналите за свободна и независима България ще разкажем известното за ефрейтор Запрян Ангов.

Ефрейтор Ангов служи в Четвърти ескадрон на Шести кавалерийски полк. Конят му се казва Стрела. Ефрейторът се грижи с любов за него.

Запрян Ангов е от Драгойново, Борисовградска околия, има семейство с три деца. Последното не го е виждал на живо, защото се ражда седмица след мобилизацията. Но има снимка, направена малко преди да загине - момиче на 4 годинки, момче - на 6 и жена му с изтърсачето в ръце. Снимката е подарък от командира - поручик Кръстев.

В първите дни на войната с Румъния ефрейтор Запрян Ангов участва в атаката при Карапелит и се проявява като храбър войник.

Вечерта на 4 септември 1916 година ефрейторът се записва доброволец в разузнавателен разезд под командването на поручик Кръстев. В ранните часове на 5 септември разездът се подава напред и язди до окрайнината на село Чамурли (днес с. Смолница, б.а.), Добричко. Там попада на казашки пост.

Разездът бързо се пръска, поручикът подкарва коня си в кариер, но конят му скоро е ранен и забавя ход. Офицерът слиза от коня си, изважда револвера и сабята и застава с лице към приближаващите казаци. Започва да стреля и поваля неколкцина с изстрелите си.

Ефрейтор Ангов вижда това и с кратки заповеди повежда другарите си наобратно, за да помогнат на поручика. Той взима бързо решение, отивайки на явна смърт.  На своя кон Стрела, дребно и жилаво конче в сравнение с огромните казашки коне, с извадена сабя Запрян Ангов язди в галоп към редиците на казаците.

– Няма да ви дам поручика! – извиква той и се врязва в руските кавалеристи.

Започва люта сеч, Запрян замахва с окървавената си сабя и удря когото свари. Смутените казаци не достигат поручик Кръстев, той е спасен от другите конници от разезда. Всички руснаци се скупчват около Запрян Ангов, и го издигат прободен с няколко пики.

По-късно през деня ескадронът достига до мястото на битката. Телата на трима повалени от българския герой казаци, няколко техни коне също са мъртви. Конят Стрела е бездиханен. С надупчено от пики тяло лежи ефрейтор Запрян Ангов, от село Драгойново, околия Борисовградска. В дясната си ръка героят държи окървавена, пречупена сабя. От джоба на окървавената му куртка му се подава снимката на неговото семейство- съпругата, Маринчо, Райна и малкото момче, което той така и не успява да види.

Теодора Кирякова