Единадесетокласничката Анелия Крумова от СУ „Петко Рачов Славейков“ се завърна от официалното награждаване от конкурса „Живеем в земята на Ботев“, в който по традиция участва от няколко години. Главният редактор на училищния вестник „УПКО“ и лауреат от множество литературни и журналистически конкурси Анелия получи наградата за второто си място за есе във втора възрастова група. Наградата е предметна, но признанието – голямо. Преподавател по литература на гимназистката е Антония Маровска.

На тържествена церемония в Регионалния исторически музей в град Враца заместник-кметът на града Петя Долапчиева връчи наградите на победителите в ХХIII Национален конкурс за стихотворение и есе „Живеем в земята на Ботев“. Конкурсът се организира от Центъра за подкрепа за личното развитие „Център за работа с деца”, със съдействието на Министерството на образованието и науката, Националния дворец на децата и Регионалното управление на образованието, и се финансира от Община Враца.

В творческата надпревара, която е част от програмата на „Ботеви дни“, тази година се включиха 160 литературни творби - 81 стихотворения и 79 есета. В конкурса взеха участие ученици от всички области на страна, както и възпитаничка от Болградска гимназия „Г. С. Раковски“ в Украйна.

На тържествената церемония присъства директорът на ЦПЛР„Център за работа с деца” – Лилия Стоева, културни дейци, преподаватели, общественици, граждани.

След награждаването Анелия сподели: „Изказвам благодарности на организаторите и журито, които ми дадоха възможност да изпитам удовлетворението от това да бъда част от присъстващите на награждаването на Националния конкурс "Живеем в земята на Ботев". Заглавието на моето е есе е "За Ботев". Какво за Ботев ли ще ме попитате сега? Казват, че геният идва отдалече и далече отива. Никой друг в нашата история не потвърждава тази мисъл по-убедително от Ботев.  Ботев е най-голямото духовно и поетическо извисяване, до което се е домогнал българският народ в своята многовековна история – най-голямото и най-безспорното. В Ботевото настояще все още робската люлка е определяла съдбата ни. Тогава къде е прозрял идеала отечество сред всичко това? Лудост ли е било да вярва, че спасение има и свободата е близо? Откъде е намирал тези сили да повярва в могъществото на своето мило отечество? Може би само геният може да прозре духа на тази земя и без никакъв страх да се бори, за да го запази жив!“

Нешка Шопова