Дълбоко под замразените пустини на Антарктида, учените са открили древни структури на тектонските плочи, които оказват огромно влияние върху моделите на топене около най-големия шелфов ледник на континента.

Скритата скала, която съществува от стотици милиони години, контролира потока на водата около гигантския шелфов ледник Рос. Понастоящем той действа като ключов буфер, който не позволява повече лед на Антарктида да отплува в океана.

Изследователите открили въпросните скали благодарение на наблюденията, извършени от IcePod - специална система за сканиране, която измерва височината, дебелината и вътрешната структура на шелфовия ледник, както и магнитните и гравитационните сигнали на скалата.

По същество, IcePod може да надникне през стотици метри лед, за да открие скални структури в основата му, които спътниците не могат да забележат.

Както съобщават изследователите в наскоро публикуваното им проучване, геоложката граница между Източна и Западна Антарктика създава подразделение под континента, което защитава ледения шелф на Рос от по-топли води и по-нататъшно топене.

"Можем да видим, че геоложката граница прави морското дъно на Източна Антарктика много по-дълбока от Западна и това влияе върху начина, по който океанската вода циркулира под ледения шелф", казва морският геолог Кирсти Тинто от Колумбийския университет.

Като се има предвид, че шелфовият ледник Рос забавя свличането на около 20% от наземния лед на Антарктика в океана, еквивалентно на глобалното покачване на морското равнище с около 11,6 метра, това е важна констатация.

Използвайки събраните геоложки данни и компютърно моделиране, екипът установява, че тектоничната разделителна линия спира достигането на по-топла вода до местата, където шелфовият ледник се свързва с морското дъно.

В същото време геоложките образувания под Рос могат да ускорят топенето по източния му край през летните месеци, отчасти благодарение на района с открита вода, наречен шелф Росина Полиня.

"Открихме, че загубата на лед от шелфовия ледник на Рос и потока от прилежащия наземен лед са чувствителни към промени в процесите по протежението на ледения фронт, като например увеличаване на затоплянето през лятото, ако морският лед или облаците намалеят", казва глациологът от екипа Лори Падман от организацията "Земни и космически изследвания“ в Сиатъл.

Разбирането на бъдещите модели на топене в Антарктика и въздействието, което ще имат върху останалата част от нашата планета, ще изисква подробни данни не само за локалните краткосрочни състояния близо до предната част на леда, но и за по-обширни, дългосрочни промени в циркулацията на дълбоката топла вода.

И това е целта на продължаващия проект ROSETTA-Ice, част от който е новото изследване. Проектът продължава да наблюдава и измерва моделите на топене около шелфовия ледник Рос, който покрива площ колкото Франция - около 480 000 квадратни километра.

"За да разберем Антарктика и как тя работи, трябва да разгледаме леда, океана, атмосферата и геологията и как те взаимодействат на различни разстояния и времеви рамки", казва глациологът Хелън Аманда Фрикер от Института по океанография "Скрипс" в Калифорния.

Изследването е публикувано в Nature Geoscience.