Праисторически камък, на който е гравиран кон, на възраст около 12 000 години бе открит около Бордо, Франция.

Издяланите геометрични форми са на кон и друго животно, за което се предполага, че е изчезналия вид зубър – вид едър добитък. Находката бе определена за изключителна от учените.

Тя подсказва, че ловците-събирачи населявали района в края на палеолита, вече са започнали да експериментират с рисунки.

Каменната плоча е гравирана от двете страни, като комбинира геометрични и фигуративни мотиви.

Камъкът е местен силициев пясъчник, като част от мотивите били типични за азилианците.

Азилската култура се отнася до група хора, живяла преди около 14 000 години, в Южна Франция и Северна Испания, във време, в което затоплящият се климат в края на ледниковия период, предизвикал огромни промени в поведението на хората в региона.

Ефектът от топящата се ледена покривка намалил хранителните запаси.

Хората зависели от стадата коне и елени и живеели в по-голяма нищета в сравнение с предишното население.

В резултат азилските сечива били по-груби на вид от тези на предшествениците им живяли по време на ледниковия период.

Откритият камък с размери 25 х 18 см бил открит по време на археологически разкопки, близо до железопътната станция Ангулем.

Най-забележимата фигура е на кон без глава, обърнат на дясно – той заема половината от повърхността. Задницата и седлото му следват естествените очертания на камъка. Финните разрези изобразяват козината. Виждат се 4-те крака, но само три копита. Като краката и копитата са изключително реалистични.

Източник: independent.co.uk