Благодарение на широкообхватната оптика на телескопа Хъбъл и интелигентен спектрален анализ, учени засякоха натриев хлорид – или добрата стара трапезна сол - на една от луните на Юпитер – Европа.
Откритието означава, че соленият океан, скрит под повърхността на луната, може да прилича много повече на земните океани, отколкото сме предполагали. Освен това оборва настоящото разбиране за геологичния състав на Европа.
Предишните сонди на НАСА -Вояджър и Галилео вече доказаха наличието на солен течен океан под замръзналата покривка на Европа, но досега се смяташе, че солта е магнезиев сулфат или така наречената английска сол.
Промяна в техниката на анализ довела до ново откритие. Учените използвали спектрометър, концентриран върху видимия светлинен спектър, вместо върху инфрачервения, наред с високорезолюционни изображения от Хъбъл.
Изображения от обсерваторията У. М. Кек вече допуснали наличието на натриев хлорид, но осигуряването на допълнителни доказателства от толкова голямо разстояние в космоса не е лесна задача.
Изследователите използвали предишно изследване от 2017, при което натриев хлорид поставен в условия наподобяващи тези на Европа, проявил същите химични промени, позволяващи му да бъде засечен във видимата част на спектъра.
Въоръжени с тази информация, учените използвали спектрографа на борда на Хъбъл и успели да засекат признаци на вещества наподобяващи трапезна сол във видимя спектър от 450 нанометра, които съвпадали с лабораторните експерименти.
Натриевия хлорид е като невидимо мастило по повърхността на Европа, казват учените.
Откритията не гарантират, че подземния океан на Европа е пълен с трапезна сол, но учените успяват да засекат веществото в региони, в които повърхностният лед е пропукан, вероятно позволявайки на материалите под повърхността да се издигнат.
Магнезиевият сулфат би се разтворил в окена от скалите по океанското дъно, докато натриевия хлорид подсказва, че океанското дъно проявява хидротермална активност.
Добрата новина е, че сондата на НАСА Europa Clipper ще бъде изстреляна през 2020 и ще прелети 45 пъти около Европа. Тя ще осигури ценна нова информация на учените.
Източник: sciencealert.com
