Учени изолираха уникален молекулярен модел, който един ден може би ще позволи създаването на ваксина против стрес, скрит в бактерии, процъфтяващи в калта.
Mycobacterium vaccae е непатогенна бактерия, обитаваща почвата, със значителен потенциал в научните изследвания.
Определен вид мазнини в M. vaccae са причината излагането на въздействието на тази полезна бактерия да ни се отразява добре.
Изследването е базирано на идеята за “старите приятели” - хипотеза, според която хората еволюирали съвместно с редица полезни микроорганизми, а скъсването на връзката с тези стари приятели в наши дни довела до ръст на алергиите и автоимунните заболявания.
“Идеята е, че хората загърбили фермите, земеделието, лова и събирачеството и се преместили в градовете, и по този начин загубили връзка с организмите, регулирали имунната им система и подтискали възпаленията в тялото”, казва ендокринологът Кристофър Лоури.
Това на свой ред ни изложило на по-голям риск от възпалителни заболявания и психиатрични разстройства, провокирани от стреса.
Лоури изследвал вида M. vaccae години наред, откривайки че инжектирането на мишки с обработените бактерии, предотвратява появата на стрес реакции при животните.
Досега, обаче, никой не бил сигурен на какво точно се дължи този ефект.
Един от най-важните въпроси е, кои жизненоважни вещества в бактериите облагодетелстват гостоприемника?
В новото изследване, учените изолирали и синтезирали по химичен път мастната киселина 10(Z) - хексадеценова киселина, на която изглежда бактериите дължат способността си да облекчават възпаления у други животни.
На молекулярно ниво липидът изглежда действа, свързвайки се към рецептори, нарачени пероксизоми пролифератор-активирани рецептори (PPAR) и по този начин възпрепятства възпалението, поне в експериментите с миши имунни клетки.
Предстои същите резултати да бъдат повторени и в експерименти с хора. Ако това се случи, учените най-накрая ще бъдат в състояние да разработят ваксина против стреса, която ще е от полза за хората с напрегнати професии, поставящи ги в риск от развитие на посттравматично стресово разстройство.
Лоури пресмята, че от там ни делят едва 10-15 години.
“Бяхме свикнали да смятаме, че микробактериите не са важна част от човешкия микробиом, но природата продължава да ни изумява и изненадва и ние като учени нямаме търпение да научим повече”, казва той.
Източник: sciencealert.com
