Много рязко спада видимата агресия в училище, където се работи по проекта "Училище без насилие". Това сочат резултатите от проекта, похвалиха се организаторите.
Дворът и коридорът са местата, където се извършва насилие. В класовете, които са сключени в проекта, намалява тормозът и той идва от класове, които не са включени в "Училище без насилие", предаде агенция Фокус.
Проектът "Училище без насилие" е започнал преди две години (през 2007 година), като се осъществява с помощта на УНИЦЕФ. В инициативата се включват 6 училища, сред които 134 училище, 92 училище "Димитър Талев", 23 училище "Жулио Кюри", 32 СОУ и 109 Основно училище. Това стана ясно при представяне на резултатите от проекта.
Иван Игов, психолог и координатор на проекта, каза, че в рамките на проекта са направени "анти-булинг" програми, т.е. програми срещу насилието. Тези програми са получени безвъзмездно от УНИЦЕФ и са адаптирани за Хърватия, но в България чистият им вид не е заработил.
"Нашите директори много трудно работят с училищни политики. В рамките на проекта се оказа, че в пети клас е трудно да се работи, защото децата вече имат затвърдени поведенчески модели, затова ние влязохме в първи клас. На първо ниво на проекта ние обучавахме децата в работилници, където те сами да контролират насилието", каза Игов.
Дворът и коридорът са местата, където се извършва насилие. В класовете, които са сключени в проекта, намалява тормозът и той идва от класове, които не са включени в "Училище без насилие", предаде агенция Фокус.
Проектът "Училище без насилие" е започнал преди две години (през 2007 година), като се осъществява с помощта на УНИЦЕФ. В инициативата се включват 6 училища, сред които 134 училище, 92 училище "Димитър Талев", 23 училище "Жулио Кюри", 32 СОУ и 109 Основно училище. Това стана ясно при представяне на резултатите от проекта.
Иван Игов, психолог и координатор на проекта, каза, че в рамките на проекта са направени "анти-булинг" програми, т.е. програми срещу насилието. Тези програми са получени безвъзмездно от УНИЦЕФ и са адаптирани за Хърватия, но в България чистият им вид не е заработил.
"Нашите директори много трудно работят с училищни политики. В рамките на проекта се оказа, че в пети клас е трудно да се работи, защото децата вече имат затвърдени поведенчески модели, затова ние влязохме в първи клас. На първо ниво на проекта ние обучавахме децата в работилници, където те сами да контролират насилието", каза Игов.