Партийните субсидии отново са сред най-широко отразените теми във всекидневниците.
"Две от трите партии в коалицията "Обединени патриоти" - ВМРО и НФСБ, са на мнение, че решението за позволяването на финансиране на партиите от физически и юридически лица не трябва да продължава своя път към пленарната зала, каза днес пред БНТ лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Според него то трябва да бъде "най-малкото отложено", за да има консултация с всички политически сили. За момента разрешаването на отворено финансиране на политическите формации, в което влизат и дарения от бизнеса, е одобрено от бюджетната комисия. Този вариант за финансиране на партиите излезе на дневен ред, след като на първо четене парламентът прие проект за промяна на държавния бюджет, който предвижда държавната субсидия да бъде намалена от 11 лева на 1 лев. Днес предложението за лев субсидия трябваше да се гледа на второ четене от депутатите, но отпадна от дневния ред на петъчното заседание. Симеонов изтъкна, че ГЕРБ е нарушил коалиционното споразумение и приоритетите на управляващата коалиция и е влязъл в коалиране с ДПС. "Нека ГЕРБ да реши кой иска да му бъде партньор в това управление. Ако иска ДПС, да заповяда", обобщи Симеонов. Той настоява за спешен коалиционен съвет на управляващата коалиция. "Премахване на субсидиите спрямо партии всъщност превръща системата точно в някакъв американски модел, който в България ще бъде афганистански, а не американски. Какво представлява американският модел? Финансиране, от което остават две партии", е мнението на Валери Симеонов. Той е на мнение, че цялата тази тема е започнала с един ненормален начин за правене на политика чрез емоция и на инат, което отивало на опозицията, но не и на управляваща партия като ГЕРБ. Симеонов смята, че такова предложение ликвидира тотално многопартийната демокрация. "Безспорно е вярно, че сегашната субсидия е безкрайно раздута, тя трябва да бъде намалена. Но ликвидирането на субсиидите води всъщност до ликвидиране на възможността не само да съществуват малките партии като нашата, като тези на колегите, но и навлизането на нови политически партии", е неговото мнение. За Симеонов този начин на водене на политика е популистки и "подмазване на простолюдието", като обижда всички интелигентни хора в държавата. "Има модели в Европа, има модели на смесено финансиране. Трябва да се намали субсидията, но, от друга страна, трябва да се даде възможност и за финансиране. Но не неограничено. Този, който е на власт, фактически той командва фирмите", каза още лидерът на НФСБ. Коментирайки същата тема, пред Би Ти Ви омбудсманът Мая Манолова каза, че при предлаганите промени би било добре след името на всяка партия да има наставка, която да показва нейния основен спонсор." - в. "Дневник".
"Четирима депутати от групата на ДПС изпращат писмо до премиера Бойко Борисов, с което изразяват недоволството си от факта, че предложенията им промени в Закона за държавния бюджет за 2019 г. не са били подложени на обсъждане и гласуване, съобщава Канал 3. Под писмото стоят подписите на председателя на групата Мустафа Карадайъ, както и на народните представители Йордан Цонев, Делян Пеевски и Халил Летифов, които внесоха предложенията за безплатни детски градини, ремонт и строеж на нови, както и диференцирана ДДС ставка за книгите и учебниците. Законодателната им инициатива обаче остана без разглеждане с аргумента, че излиза извън обхвата на приетия на първо четене закон, в който бе залегнало единствено намаляването на партийните субсидии от 11 на 1 лев. "В писмото си казваме, че ние отказваме да повярваме, че във внесен лично от министър-председателя Закон за изменение на Закона за бюджета, грижата за българските деца може да бъде извън него. Призоваваме да реши коалиционните си проблеми така, че да не бъдат в ущърб на българските деца, науката, културата и образованието", настоя Йордан Цонев. "Мъничкият коалиционен партньор е поискал това отлагане с аргумента, че това било в тяхната промяна и не можело ДПС да прави такива предложения. Днес в изявление от трибуната казах, че политическите идеи нямат патент, а са достояние на цялата общественост. Второ - не е добре институция като българския парламент, която с толкова нисък рейтинг, да прави процедурни хватки в ущърб на обществото", допълни още Цонев по отношения на отложените промени. Той разкритикува лидерът на НФСБ Валери Симеонов заради твърдението му, изказано в телевизионно интервю, че парламентарните консултации между ГЕРБ и ДПС подменят вота на избирателите. "Да припомня на мъничкия коалиционен партньор, че вотът на избирателите от последните европейски избори показва друго. Показва тяхното смаляване и изчезва", коментира Цонев." - в. "Стандарт".
"Управляващите от ГЕРБ са на път да произведат регулаторно салто-мортале с фатален край за политическия плурализъм в страната. В една реформа, течаща без дебат и с необяснима спешност, те искат да премахнат държавната субсидия за партиите и да ги направят напълно зависими от бизнеса. Аргументите, които се изтъкват, до един не издържат критика. Нещо повече, Йордан Цонев от ДПС открито призна в бюджетната комисия, че новият модел, който се въвежда, е по-лош от стария и ще доведе до зависимости. Защо ГЕРБ и ДПС конструират този модел тогава? Истинските причини са ситуативни: 1. ГЕРБ иска да лиши БСП от субсидия и финанси за местните избори: Това обяснява и бързането - поправките трябва да минат сега, за да не се преведат парите на партиите за втората половина от годината. За разлика от ГЕРБ БСП нямат финансов резерв и са изхарчили средствата си за кампании и собствена телевизия. ГЕРБ нямат нужда от такава своя трибуна, тъй като медийната империя на ДПС ги обслужва "безплатно" и всеотдайно. Както и БНТ напоследък; 2. Борисов се бои от Слави Трифонов и иска да го неутрализира: Затова сега, почти три години след неуспешния референдум за промяна на партийното финансиране, темата се вдига отново. Целта е "Шоуто на Слави" да има един популистки коз по-малко при метаморфозата си в политическа формация за местните избори. Вместо да се бори с популистките аргументи обаче, ГЕРБ предпочита да ги приеме като свои, за да намали шансовете на евентуални свои опоненти; 3. ГЕРБ и ДПС искат да се разправят с малките партии веднъж завинаги: Според Валери Симеонов (и не само според него) фирмите у нас дават пари основно на управляващите под страх, че ще бъдат изолирани от държавни поръчки и/или ще бъдат подложени на проверки и тормоз. При един модел на финансиране, базиран на корпоративни дарения, малките партии ще "останат на сухо". Всички тези "аргументи" са скандални. Затова управляващите говорят за друго. За волята на народа, която уж била изявена на референдум. Този аргумент е обида за огромното мнозинство, което не подкрепи референдума за намаляване на субсидията и направи резултата му незадължителен. Другият официален аргумент е, че с новите "отворени" правила всъщност въвеждаме "американския модел". Та като въвеждаме нещо, нека знаем поне какво е то..." - в. "Дневник".
Съботните вестници проследяват и някои знакови съдебни процеси:
"Софийският градски съд присъди една година условно с 3-годишен изпитателен срок на съдията от софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, предаде БГНЕС. Присъдата беше постановена от съда с близо двучасово закъснение. Останалите подсъдими по делото, привлечени като помагачи и съучастници на Пенгезов, бяха оправдани, като съдът използва механизма за давност на деянието, а при други липсваха доказателства, които да доказват по безспорен начин вината и съучастието им. Пенгезов бе подсъдим с още няколко души за злоупотреба с финансови средства. Парите се по Оперативна програма "Административен капацитет". Пенгезов ръководеше ключовата съдебна институция преди да бъде обвинен. Разследването започна през 2010 година, но в продължение на четири години се води срещу неизвестен извършител. Едва в началото на април 2015 г. обвинителният акт срещу Пенгезов влезе в съда." - в. "Труд".
"Софийският градски съд осъди на 1 г. условно с 3 г. изпитателен срок бившия председател на Военно-апелативния съд (ВоАпС) Веселин Пенгезов. 10 години след престъплението, присъдата бе прочетена на първа инстанция след привличане и отпадане на някои подсъдими. Днес Пегнезов е съдия в Софийския апелативен съд. Наказанието е по едно от обвиненията - за длъжностно престъпление - че като председател на съда Пенгезов не е провел обществена поръчка по проект за изграждане на информационна система като проектът е финансиран от Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК). Заради това са настъпили вредни последици - финансирането бе спряно. Вместо да обяви обществена поръчка, Пенгезов сключил граждански договори с изпълнители, а в последствие били изготвяни документи със задна дата, в които се твърди, че експерти по информационни технологии са били наети след провеждането на процедури. Съдебният състав с председател Снежина Колева подчерта, че от престъплението не са настъпили щети за Военно-апелативния съд. Сред подсъдимите първоначално беше и бившият началник на кабинета на премиера Пламен Орешарски и бивш ръководител на дирекция ОПАК към Министерството на финансите Мария Дивизиева. Делото срещу нея бе прекратено още преди да бъдат прочетени присъдите заради изтекла давност. Обвинения бяха повдигнати и на друг бивш председател на Военно-апелативния съд в София - полк. Петко Петков, на неговия бивш заместник - полк. Владимир Димитров, както и на Атина Мавридис, Петя Гергова, Людмил Симеонов и Крум Симеонов. Разследването по случая се води от 2010 година, но то беше подновено, след като Пенгезов обяви намерението си да се кандидатира за втори мандат, начело на апелативния съд. В началото на май 2014 година май му бяха повдигнати четири обвинения. Прокуратурата твърди, че в периода от 28 октомври 2008 г. - 8 юли 2009 г. като председател на Военно-апелативния съд - София, не изпълнил задълженията си по служба и не провел процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки за изпълнението на две дейности от финансираното по програмата ОПАК изграждане на Информационна система за прозрачност на военните съдилища с общ размер на сумата 402 560 лв. Останалите три обвинения на Пенгезов са за съучастие в действия на Петър Петков, който през 2009 г. зае овакантения от Пенгезов председателски пост във Военно-апелативния съд. Делото започна през 2015 г., но случаят е от 2008 г., когато Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) и Военно-апелативният съд сключват договор, с който съдът започва изпълнение на проект по ОПАК на стойност 733 456,56 лева. Проектът е "Информационна система за прозрачност във военните съдилища", а парите трябвало да бъдат отпуснати на ВоАпС. В договора било записано, че е предвидено авансово плащане от 20%, междинни плащания за разходи по проекта и окончателно плащане. По сметка на съда е било преведена само сумата, предвидена за авансово плащане, но повече пари съдът не получил, като първо обясненията за това били за допуснати нарушения, а след това и със започналото разследване. Веселин Пенгезов, Петър Петков, Владимир Димитров, Атина Мавридис, Петя Гергова и изпълнителят по проекта Людмил Симеонов бяха признати за виновни само за това, че са предоставяли неверни сведения, за да получат пари от проекта. Въпреки че съдът ги призна за виновни, те няма да бъдат наказани, защото за това престъпление е изтекла давността. Петков и Пенгезов бяха обвинени и за присвояване сума в размер на 42 217 лв., получена като възнаграждение за изпълнител, по същия проект на ОПАК, но по това обвинение и двамата бяха оправдани. По същата причина изцяло бе отхвърлен и гражданският иск на Военно-апелативния съд. Освен това въпросните щети вече бяха покрити напълно от правителството, след като Военно-апелативният съд постигна окончателна присъда да бъдат платени над 400 000 лева заради това, че проектът е бил прекратен. Напълно оправдан заради липса на убедителни доказателства е другият изпълнител по проекта Крум Симеонов. Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана и протестирана пред Софийския апелативен съд." - в. "Дневник".
"Бившият председател на агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев е платил гаранцията си от 100 000 лева и е излязъл от ареста, съобщава БНТ. В края на октомври 2018 г. Харалампиев бе арестуван след разследване на корупционна схема за незаконно издаване на удостоверение за българско гражданство, а при спецакцията в агенцията задържани бяха общо над 20 души. Обвиняемите обаче бяха редуцирани до четирима, а от тях само Харалампиев и секретарят на агенцията Красимир Томов останаха задържани под стража. В края на миналия месец спецсъдът остави в ареста бившия шеф на Агенцията, след като той за първи път поиска по-лека мярка за неотклонение. Петър Харалампиев бе кандидатура и предложение за назначаване като шеф на Държавната агенция за българите в чужбина на ВМРО." - в. "Сега".
Противоречията с Македония по отношение на историята също са сред актуалните теми:
"Трябва много внимателно да следим процесите и да не допускаме кражбата на история, която непрекъснато се случва през последните столетия и особено - в най-ново време. Това археологът проф. Николай Овчаров каза днес пред журналисти. "Трябва да припомня и ситуацията с кирилицата, за която преди две години се опитаха да кажат, че е направена в Македония", добави той. "Има теми, на които ние, историците, трябва да реагираме адекватно и максимално бързо, без да се конфронтираме със съседите си", смята професорът. Овчаров коментира работата на междуведомствената комисия на България и Северна Македония, която трябва да изчисти историческите и образователните въпроси между двете страни. "Работата на тази комисия трябва да е по-ясна, защото ние трудно научаваме какво се говори в тази комисия", каза Овчаров. По думите му въпросите, които се поставят там, трябва да бъда подложени на много по-широко обсъждане." - в. "24 часа".
"Гоце Делчев се е самоопределял като българин и това е исторически факт. Това заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски, цитиран от Нова Македония. Думите му в интервю за македонската телевизия "Алсат", което ще бъде излъчено довечера. Повече от седмица преговорите за общи чествания между България и Северна Македония буксуват след като избухна спор какъв е Гоце Делчев. Комшиите поискаха да честваме заедно паметта на героя на 7 октомври - датата на която Георги Димитров извършва национално предателство и праща в Скопие костите на Гоце. "Има два неоспорими исторически факта и те трябва да залегнат в основата на компромис за личността и делото на големия революционер. В противен случай може да се създадат нови противоречия между нашите две държави. Гоце Делчев се е борил за автономията на Македония. Той дори е поискал да бъде погребан в независимата македонска държава. Безспорна историческа истина е, че той се е самоопределял като българин. Безспорна историческа истина е и че се е борил за независима македонска държава. Това е формулировката и най-добре е да подпишем споразумение и да не създаваме пречки, там където ги няма. Няма как да говорим, че през 1944 г. сме се събудили като македонци, защото с този подход няма да напреднем", заяви Пендаровски. Македонски националисти призоваха Северна Македония да се бори за идентичността за Гоце Делчев без да се интересуват от последствията." - в. "Стандарт".