Епичният строеж на АМ „Струма“ продължава и изглежда, че нито природата, нито историята са способни да го спрат. Докато дебатите за минаването на магистралата през Кресненското дефиле още се точат, то археологията на близо 2000 години за няколко месеца изгуби неравната борба с един завой и едни 4,5 милиона лева.

Става дума за римската вила, придобила известност като обекта Скаптопара (наследник на тракийско селище със същото име), която имаше лошия късмет да е била построена около III век сл. Хр. на същото място, където през 2017 г. трябва да мине Лот 3.1 на „Струма“.

Откритието стопира строежните дейности и 150 работници и 31 археолози започват спасителни разкопки. Те откриват, че селището, разположено източно от Благоевград и в непосредствена близост до с. Покровник, всъщност е втората по големина римска вила в страната след тази при Чаталка, Старозагорско. Обектът заема площ от 6000 кв. м и съдържа в себе си добре запазените останки на архитектурни детайли (мраморна украса), подово отопление (хипокауст), четири периода на обитаване, свидетелства за производствена дейност (20 пещи за строителна керамика), 40 помещения, запазена водопроводна система, огромно количество находки (включително и останки от тъкани), военна диплома и пр.

Разкопките предизвикват голямо вълнение в Благоевградска област, където хората се надяват, че ще могат да ги превърнат в туристически обект, който да оживи икономически региона. Да се запазят останките, да бъдат покрити с навес и да се изложат част от множеството находки или техни реплики. Научната общност също остава благосклонна към Скаптопара (въпреки че се спори дали това наистина е тракийското селище, или е друга римска вила) и изглежда, че „Струма“ все пак ще го подмине и обектът ще се запази.

А това въобще не е трудно, даже е и по-лесният вариант. По план, за да мине през Скаптопара, магистралата трябва да направи ненужен завой. А за да пощади разкопките, просто трябва да продължи в права линия, минавайки през голо поле с трева. На теория, това поле се води стадион, който е частна собственост. На практика, както е видно от снимката по-долу, там няма нищо.Решението за това дали обектът има значима историческа стойност и трябва да се запази се взема еднолично от Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ), и по-конкретно от неговия директор, който по това време е доц. Людмил Вагалински. Макар дълго време сред археологическата общност (и сред местните общинари и жители) да битува мнението, че обектът ще се запази – на 26.04.2018 г. НАИМ издава становище, с което на практика обявява по-голямата част от Скаптопара за безинтересна и нетрайна, давайки зелена светлина за разрушаването му (изявлението на НАИМ може да бъде видяно по-долу).

Нещо, което хвърля голяма част от археолозите в потрес, но не и багерите и бетоновозите, които започват да действат светкавично, като към момента половината обект е изринат и бетониран. Унищожен завинаги.


За едни 4,5 милиона лева

Красимира Лука, представител на Българското археологическо сдружение, твърди, че причините за нелепото затриване на Скаптопара може да са две – или собственикът на т.нар. стадион е „натиснал“ магистралата да завие, за да пощади земята му, или става въпрос за усвояването на няколко милиона лева за разкопки, укрепване и строеж върху обекта. Според нея, се касае по-скоро до втория случай, тъй като НАИМ от години насам има монопол над спасителните проучвания и последващи инфраструктурни проекти, които се подписват еднолично от директорите на държавна агенция „Пътна инфраструктура“ АПИ и НАИМ.

Казано на прост език, АПИ възлага обществената поръчка за разкопките, а според закона единственият възможен изпълнител, който ще вземе милионите, е НАИМ. НАИМ е и единствената институция, която де факто може да разреши строеж върху разкопките или тяхното запазване.

Така само от юли 2016 до август 2018 години НАИМ е получил 17 обществени поръчки (възложени от АПИ) за близо 11 милиона лева. Той е бил и единственият кандидат, явил се на конкурса. А това е така, защото всички подобни разкопки се водят спасителни и отиват автоматично при НАИМ, пренебрегвайки местните музеи, университети и други организации. Две от тези поръчки касаят и разкопките при Скаптопара – една за 611 970 лв. (с номер на ОП 878 от 23.03.2017) и втора за 2 489 916 лв. (с номер на ОП 929 от 21.08.17 г.). За справка, държавният годишен бюджет, който се раздава за археологически разкопки в цялата страна, е около 2 милион лева.

На теория, за археологическите обекти у нас отговарят едновременно няколко ведомствени комисии към МК, Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и НАИМ при БАН. На практика обаче единствената реална власт и експертиза е на НАИМ:

„Археологическите паметници се ръководят от МК, но то няма как да знае научната им оценка, как се провеждат разкопките и т.н. Те минават това нещо през Археологическия институт към БАН, който се ръководи методологически от МОН. Те използваха научната оценка на тези хора, които обаче са изпълнители по договор към АПИ за проект от 3,1 милиона лева. Научната им оценка естествено отговаря на желанието на инвеститора да разчисти терена. Едно хубаво и разкошно нещо беше наречено нищо, а МК си изми ръцете, като заяви, че не разбира нищо от археология. Конфликтът на интереси на НАИМ като едновременно контролиращ и изпълняващ орган е очевиден“, коментира Красимира Лука пред OFFNews.

По предварителни договорки, върху 1/3 от обекта е трябвало да бъде строено, в момента обаче вече половината е унищожен, а консервационните дейности, които се извършват, са повече от скандални. На снимките може да бъде видяно как се строят чисто нови археологически разкопки на близо 2000 години от бетон – нещо, превърнало се в традиция в България.

АПИ е възложил проект за 1,5 милиона лева (отгоре на 3-те милиона досега) за реставрация и консервация, но цялата процедура е обвита в мъгла. Неясно по какви принципи, за изготвяне и извършване на проекта е избрана фирмата „Вени дизайн“. Справка в Търговския регистър показва 3 фирми под това наименование: първата е ликвидирана през 2010 г. и е била собственост на Невена Гашарова; втората е отново собственост на Гашарова и е все още активна, но е преименувана на „Вени студио архитекти“; третата - "Вени дизайн 97" е собственост на Венета Петкова.

Първата от двете активни фирма се занимава с „проектиране, надзор и управление на проекти, проектиране, дизайн и изпълнение на интериори, търговско представителство на български и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина, както и всички други стопански и търговски дейности, незабранени със закон“.

Втората се занимава с „проектиране в строителството, дизайн, интериор, обзавеждане, консултантски услуги, строително-ремонтни услуги, строителство, търговия със строителни материали и мебели, инвеститорски контрол /след получаване на лиценз или разрешително/, търговско представителство, посредничество и агентство на местни и чуждестранни физически и юридически лица, сделки с интелектуална собственост, всякаква незабранена от закона дейност“.

Капиталът и на двете е по 5000 лв., като по данни в „Дакси“ там работят 2 души (за „Вени студио архитекти“) и 5 души (за „Вени дизайн 97“). Нито една от тях не е изредила "реставрация" и "консервация" в списъка си с дейности. От техните интернет сайтове също е видно, че дейността им никога не е имала общо с археология, реставрация на разкопки и консервация на исторически обекти. OFFNews не успя да се свърже с компаниите на посочените от тях телефони.

С една дума, фирмите нямат нито опита, нито капацитета да изпълнят качествено подобен мащабен и деликатен проект. А не е ясно и коя от тях го изпълнява, тъй като всякаква информация за тях се пази в тайна от АПИ – колко точно пари им се плащат, за какви дейности и т.н. Дори проектът, по който се работи на Скаптопара, е отказан да бъде предоставен на Българското археологическо сдружение под нелепия претекст, че касаел трето лице, а именно жената, която го е изготвила. В сайта на АПИ, където са изложени обществените поръчки, също няма официална информация кой и за колко пари работи по Скаптопара в момента.

„Това е нечувано, подобен проект се изготвя от архитекти, консерватори, цял екип от хора. Освен това той е публичен проект и информацията за него трябва да е напълно достъпна, не да се пази в тайна. Изобщо не е ясно дали въпросната „Вени дизайн“ има реставратори, дали има дори лиценз за подобни дейности“, възмущава се археоложката Красимира Лука.

Според нея, целият проблем е, че се разпределят средства между едни хора, а археологията става невинна жертва. След всевъзможните комисии, през които е преминал (в които участват едни и същи лица), и след вложени 4,5 милиона лева – той е почти напълно разрушен. Вече дори не може да се говори за развиване на мястото като туристически обект, за автентичност също.

^{Магистрала "Струма" прави неестествен завой, за да мине през археологическия обект. Ако беше продължила направо през тревното поле, което се води стадион, изобщо нямаше да бъде засегнат Скаптопара.}

Промени в закона

Скаптопара вече е безвъзвратно разрушен. Това, на което се надяват от Българското археологическо сдружение е, че може да бъде направен специален закон за археологията, за да се знае кой контролира обектите, дали е редно археологически разкопки да се дават на обществени поръчки, кой дава научната експертиза и т.н.

Те са изложили позицията си пред Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет на 14.06.2019 г., който е подкрепил исканията им и е взето решение за информиране на прокуратура относно разрушаването на Скаптопара.

"Гражданският съвет подкрепя необходимостта от промени в Закона за опазване на културното наследство и предоставя на комисията по култура и правна комисия на Народното събрание предложенията, направени от БАС с цел да бъдат разгледани и взети под внимание при обсъждане на закондателни изменения. Съветът ще подаде и сигнал до главния прокурор за проверка на фактите около изразходваните средства за "спасителни" археологически разкопки на обекта "Скаптопара" и неговото частично преместване с цел съхранение и социализация", коментира председателят на Гражданския съвет към ВСС Мария Карагьозова.

Краткият списък на необходимите промени, които не търпят отлагане, според археолозите, е следният:

1. Отделен законодателен акт, регламентиращ научната експертиза в областта на археологическото наследство, включително повишаване на изискванията за извършване на теренни проучвания, премахване на дискриминационни текстове в ЗКН, свързани със системата за издаване на разрешителни (например чл. 150, ал. 1, т. 4) и професионална регистрация и осигуряване на реален, качествено измерим контрол чрез система от методически изисквания.

2. Премахване на текстове в Закона за културното наследство (ЗКН), които противоречат на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, включително участие на длъжностни лица във ведомствените комисии към МК (Съвет за теренни проучвания, Експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности), въвеждане на изискване за декларация за търговски, финансов или друг делови интерес в тези комисии, въвеждане на изискване за публичност и прозрачност на тяхната дейност, въвеждане на гражданска квота.

3. Премахване на възможността за еднолично издаване на разрешителни за спасителни теренни проучвания от Директора на НАИМ при БАН.

4. Прекратяване на практиката на обществени поръчки при археологическите проучвания чрез създаването на самостоятелни археологически отдели към големите държавни строителни компании с цел осъществяване на археологически проучвания при необходимост.