На днешната дата, преди 90 години е роден учителят по български език и литература Самуил Панайотов. Може би предопределящ за кариерата му е 27 юни – денят в който се ражда и Иван Вазов, а може би няма нищо мистично в това да обичаш словото и книгите и да им отдадеш живота си.

Днес другарят Панайотов посреща рождения си ден заобиколен от близки и приятели, жизнен и в добро здраве. „Другар“ - защото през целия си учителски стаж е бил „другар“, а не „господин“ и по този начин е запечатан в паметта на поколения негови ученици.

Самуил Панайотов категорично отклони желанието ни да правим интервю с него. „Публикувайте един мой спомен - „Как“. Той ще ви даде представа за мен. А какъв учител съм бил – други могат да кажат“.

Съобразяваме се с желанието му. Разказът можете да прочетете тук. А за това какъв учител е бил даваме думата на негови ученички:

Мария Вангелова – начална учителка:

Никак, ама никак не беше добър другарят Панайотов /в смисъла, който учениците влагат в това определение/. При него не ни минаваха номерата. Всички треперехме, когато решеше да провери нивото на знанията и уменията ни, защото беше безкомпромисен при оценката. Прецизен и последователен в изискванията, до педантичност. В часовете по български език и литература винаги имаше желязна дисциплина и никой не си разрешаваше да говори, без да му е дадена думата. И…добре, че е било така. Защото получихме качествено образование и станахме грамотни и дисциплинирани хора.

Що се отнася до мен, аз още в университета осъзнах колко добра подготовка имам благодарение на факта, че учител ми е бил Самуил Панайотов. Още на приемния изпит получих висока оценка – не бях ходила на частни уроци, но бях обучена да използвам добре знанията си, да формулирам правилно и грамотно мисълта си.

И днес мога отговорно да заявя, че в работата си като начален учител боравя със знанията, които съм получила като ученичка. Почти не ми се случва да се замислям за правописни и пунктуационни правила, те са влезли дълбоко в съзнанието ми.

Не знам дали другарят Панайотов ми е простил вече, че не станах журналист. Тръгнах по неговия път и посветих живота си на бъдещето. Защото децата са нашето утре. А ако говорят и пишат грамотно, ако обичат и тачат родния език, какво по-хубаво от това!“

Добринка Вангелова – учител по български език и литература: „Страхувам се, че за да опиша другаря Панайотов трябва да използвам клишета. Той изпълва със съдържание изразите „строг, но справедлив“, „авторитет“. „прецизен до педантичност“ Бях негова ученичка и знам, че съм го карала да се чувства горд от това, че тръгнах по стъпките му. Благодарна съм за всичко на което ме е научил.“

Другарю Панайотов, първомайци Ви познават като изключително честен и отдаден на просветата човек, чувствителен към процесите в обществото и заслужил безапелационно неговото уважение. Продължавайте да публикувате във фейсбук и бъдете жив и здрав още дълги години!

Теодора Кирякова