На пръв поглед хипотезата за "сексуалните синове" е изключително разумна.
Съгласно това правило на еволюционната биология самката, която избира доминиращия самец, ще има синове, които ще наследят харизматичността на бащата. След време те на свой ред ще бъдат избрани и така майката ще бъде вече баба.
Теорията на Дарвин за сексуалния подбор, според която жените избират мъжете с по-добри гени, се използва за обяснението и на това, защо например паунът има пера в стил "рококо", а еленът - такива големи рога.
Нито един от тези атрибути не е важен за оцеляването, но според схващането на Дарвин самките избират тези индивиди, които ги притежават, като демонстрират по този начин сексуалния подбор в действие. Поне така пише в повечето учебници по света и във всички у нас.
Също както дарвиновата теория за естествения подбор е подложена на нападки от страна на десните религиозни групи, неговата по-малко известна теория за сексуалния подбор се сблъсква с възраженията на някои биолози.
Биологът Джон Роугартън от Станфордския университет твърди, че самките избират този самец, благодарение на когото ще имат най-голямо по брой потомство.
Самките-щурци например, твърди проф. Роугартън, се съешават практически с всеки желаещ. За сметка на промискуитета, а не за сметка на избора на "най-добрия" самец, те увеличават генетичното разнообразие на своето потомство, като увеличават шансовете някои от него да оцелеят, дори останалите да загинат по различни причини.
Има още много примери от животинския свят, че не всички самки се впечатляват най-много от сексуалните атрибути.
Докато маралите (сибирски елени) се борят помежду се, за да впечатлят самката с размерите на своето достойнство, обикновеният женски елен често избера самец, който не е толкова надарен от природата.
Професор Роургартън обяснява подобни факти с разнообразието на пътищата, по които природата оцелява - "всеки самец си намира свой начин за съществуване. И всеки от тези начини действа".
Друг често оспорван елемент от теорията за сексуалния подбор е свързан с това, че тя не обяснява издържливостта на невзрачните самци.
Ако самките винаги избират мъжките с най-добри качества, то след определено количество поколения, например при пауните, всеки от тях би трябвало да има опашка с невероятна красота, а това не е така.
Някои учени все още не са готови напълно да се откажат от теорията за сексуалния подбор, считайки я за силна и като цяло за правилна. Други оспорват това.
Търсенето на партньор може наистина да се окаже състезание. Обаче, много признаци, привлекателни за жените, нямат нищо общо привлекателната сила на добрите гени. Просто те се харесват на жените по някакви необясними засега от науката причини.
Според наблюденията на шведски учени от Каролинския институт в Стокхолм, при доста видове животни по-невзрачните мъжки се проявяват като по-добри бащи и участват повече в отглеждането на потомство, което после има голям успех сред самките.
Съгласно това правило на еволюционната биология самката, която избира доминиращия самец, ще има синове, които ще наследят харизматичността на бащата. След време те на свой ред ще бъдат избрани и така майката ще бъде вече баба.
Теорията на Дарвин за сексуалния подбор, според която жените избират мъжете с по-добри гени, се използва за обяснението и на това, защо например паунът има пера в стил "рококо", а еленът - такива големи рога.
Нито един от тези атрибути не е важен за оцеляването, но според схващането на Дарвин самките избират тези индивиди, които ги притежават, като демонстрират по този начин сексуалния подбор в действие. Поне така пише в повечето учебници по света и във всички у нас.
Също както дарвиновата теория за естествения подбор е подложена на нападки от страна на десните религиозни групи, неговата по-малко известна теория за сексуалния подбор се сблъсква с възраженията на някои биолози.
Биологът Джон Роугартън от Станфордския университет твърди, че самките избират този самец, благодарение на когото ще имат най-голямо по брой потомство.
Самките-щурци например, твърди проф. Роугартън, се съешават практически с всеки желаещ. За сметка на промискуитета, а не за сметка на избора на "най-добрия" самец, те увеличават генетичното разнообразие на своето потомство, като увеличават шансовете някои от него да оцелеят, дори останалите да загинат по различни причини.
Има още много примери от животинския свят, че не всички самки се впечатляват най-много от сексуалните атрибути.
Докато маралите (сибирски елени) се борят помежду се, за да впечатлят самката с размерите на своето достойнство, обикновеният женски елен често избера самец, който не е толкова надарен от природата.
Професор Роургартън обяснява подобни факти с разнообразието на пътищата, по които природата оцелява - "всеки самец си намира свой начин за съществуване. И всеки от тези начини действа".
Друг често оспорван елемент от теорията за сексуалния подбор е свързан с това, че тя не обяснява издържливостта на невзрачните самци.
Ако самките винаги избират мъжките с най-добри качества, то след определено количество поколения, например при пауните, всеки от тях би трябвало да има опашка с невероятна красота, а това не е така.
Някои учени все още не са готови напълно да се откажат от теорията за сексуалния подбор, считайки я за силна и като цяло за правилна. Други оспорват това.
Търсенето на партньор може наистина да се окаже състезание. Обаче, много признаци, привлекателни за жените, нямат нищо общо привлекателната сила на добрите гени. Просто те се харесват на жените по някакви необясними засега от науката причини.
Според наблюденията на шведски учени от Каролинския институт в Стокхолм, при доста видове животни по-невзрачните мъжки се проявяват като по-добри бащи и участват повече в отглеждането на потомство, което после има голям успех сред самките.
