Може би сте чували че след 10 000 часа упражнения може да станете експерт във всичко. Новопроведено изследване с 39 цигулари доказва, че тази идея може би е твърде оптимистична.
Правилото за 10 000-те хиляди часа бе предложено за пръв път след друго изследване с участието на музиканти – включително цигулари, през 1993. То заключи, че много характеристики, които се възприемат за природен талант, са всъщност резултат от усилени тренировки в продължение на почти 10 години.
Психолозите Брук Макнамара и Мега Майтра от Университета в Кливланд решили да тестват идеята с помощта на няколко цигулари доброволци, но се оказало че репетициите не водят до очаквания ефект.
Що се отнася до човешките умения, сложна комбинация от природни и генетични фактори и техните взаимодействия обясняват разликите в представянето между хората, казва Макнамара.
Изследователите организирали три групи от по 13 цигулари, на база оценката на техните учители – дали били определяни за най-добрите, просто добри или по-посредствени музиканти. Участниците били помолени да водят дневник на музикалните си навици в продължение на седмица.
Било установено, че по-неталантливите цигулари са се упражнявали в продължение на 6 000 часа до навършване на 20-годишна възраст. При добрите и най-добрите това време било около 11 000 часа.
Голяма част от най-добрите цигулари в изследването се упражнявали по-малко от средното за групата от “добри” музиканти.
Като цяло разликите в количеството време прекарано в репетиции се равняват на ¼ от разликите в уменията между групите, твърдят изследователите.
Авторите на първото изследване от 1993 обясняват, че новото проучване не опровергава непременно техните резултати – особено ако “най-добрите” и “добрите” се разглеждат заедно.
“Дали вярвам, че практиката е всичко и че броят часове сам по себе си определя нивото? Не, не смятам така. Но все още вярвам, че целенасочените упражнения са най-важният фактор”, казва психологът Ралф Крампе от Католическия университет в Льовен в Белгия, който участвал в изследването от 1993.
И двете групи учени са единодушни, че практиката почти винаги ще ви помогне да подобрите представянето си – без значение в музиката или спорта. Спорът е какви различия внася тя, особено в ешелона на най-добрите – приблизителни 26% твърди новопроведеното изследване.
Тази цифра е внушителна, но не съвпада с резултатите от изследването от 1993, което открива пълно съответствие между уменията на музикантите и времето прекарано в упражнения с цигулката.
Макнамара и Майтра рагледали и разликите между индивидуалните упражнения и практиката водена от преподавател. Откритията им сочат, че индивидуалните упражнения имат по-голям ефект.
Всичко това трябва да ви накара да се замислите, дали ако посветите 10 000 – над 400 дни – в упражнения и тренировки наистина ще станете по-добри в избраната дисциплина.
“Веднъж след като попаднене в групата на най-добрите, практиката спира да има каквото и да е значение”, казва Макнамара. “Всички са се упражнявали достатъчно и множесто други фактори започват да определят кой ще достигне най-елитното ниво”
Източник: sciencealert.com
