Две станции за ядрен мониторинг в Русия възобновиха предаването на данни, съобщи Организацията за всеобхватна забрана за ядрени опити. Става дума за станциите в якутското село Пеледуи и в град Билибино в Чукотка. По-рано трансферът на данни от четири обекта по неизвестни причини беше спрян след експлозията на военен полигон край Северодвинск. Съединените щати смятат, че по този начин Русия се опитва да прикрие подробностите около извънредната ситуация в Бяло море. Москва отговаря, че имат право да не споделят данни. "Комерсант" търси за коментар специалисти.

Две седмици след експлозията край Северодвинск притесненията около извънредното положение не стихват. Преди дни американски медии съобщиха: на 10 и 13 август четири руски радиационни станции за наблюдение спряха работата си. Едната е в Дубна, другата е близо до Киров, още два са в Чукотка и Алтай. Това стана известно благодарение на Световната организация за договора за забрана на ядрените изпитания. Там се събира информацията от такива станции, пише "Комерсант", като цитира експерт: "Има технически станции, които трябва да открият подземна експлозия, има хидроакустични, които откриват подводни експлозии и има радионуклидни, които откриват атоми в атмосферата и определят, че е имало ядрена експлозия. Всички станции трябва редовно да предават информация до центъра за обработка във Виена, където се намира централата и тя трябва да бъде на разположение на всички членове на организацията".

"Но, очевидно, възниква противоречие: Русия не иска тази информация да бъде публично достояние", казва Андрей Баклицки.

Имаше ли Русия право да спре работата на станциите? Руското външно министерство заяви, че предаването на данни е право, а не задължение. Но каква беше причината за това решение? След експлозията Росхидромет отчита 16-кратно увеличение на радиационния фон. Властите обаче заявиха, че няма опасност за здравето на жителите. Но наистина ли е така, чуди се ръководителят на радиоизотопната лаборатория на Института за ядрени изследвания на Руската академия на науките Борис Жуйков. Спирането на станциите не означава ли, че нещо заплашва населението? Жуйков вярва, че точният отговор може да даде именно информацията от мониторинга: "Ако дозиметърът просто стои във въздуха, той ще ви покаже само гама активността, a в тези станции въздухът се прекарва през филтри, след което можете да направите по-точен анализ и да видите. Може би това е стронций-90, който е много по-опасен от, например, цезий-137."

Освен това информацията от станциите има друга стойност. Според специалистите изотопният състав може да се използва за определяне какви оръжия са тествани в Бяло море. Русия очевидно не иска да споделя такава информация със Запада, подчертава експертът по атомна енергия Александър Уваров и припомня, че шпионажът по изотопна композиция е известен още от оръжейната надпревара на САЩ и СССР: "Всеки от нас се опитваше да хване изотопния състав от врага, Съветският хидромет изпращаше кораби например в Англия, които да вземат проби. Не е тайна, че САЩ разработват различни малки по размер енергийни източници, базирани на радиоактивни и делящи се материали, както генератори, така и реактори."

Договорът за забрана на ядрени опити е подписан още през 1996 г. Вярно е, че някои от страните не са ратифицирали документа, по-специално САЩ и Китай. Въпреки това специална организация следи забраната за ядрени тестове. 

Още две радионуклидни станции, в Дубна и Киров, все още не предават данни.