„Не е нужно да гориш книги, за да унищожиш културата. Само трябва да накараш хората да спрат да четат” – Рей Бредбъри.

Oт рождението на Рей Бредбъри, без когото литературния свят нямаше да бъде същият, се навършиха 99 години. Неговите смели и забавни фантастични творения са далеч от сивата реалност на света и невероятно вълнуващи човешката душа.

22 август 1920г., Уокиган, Илинойс. Потомък на един от учениците на Шекспир и на жена, смятана за вещица, ДНК-то на Рей Бредбъри предполага, че той не е едно обикновено дете. Приказките, които една от лелите му чете преди заспиване, ще се превърнат в главен източник на вдъхновение за неговите бестселъри, а родното му градче Уокиган ще се трансформира в Грийнтаун, едно от ключовите места в романите му. Още от дете Бредбъри показва интерес към литературата. Той чете и пише, интересува се от нещата, които се случват в света, не е безразличен. Прекарва часове в библиотеката, за да се информира и да черпи опит и вдъхновение от някои от най-популярните писатели на неговото време. И в над 70-годишната си кариера вдъхновява поколения читатели да мечтаят, мислят и създават. Продуктивен автор на стотици разкази и книги, както и множество стихотворения, есета, опери, пиеси и сценарии, Рей Бредбъри е най-човешкото и духовно присъствие в самите корени на съвременната фантастика и фентъзи литература.

"Вино от глухарчета. Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато и запушено с тапа." (Вино от глухарчета)

"Интуицията ти знае какво да напише, просто ѝ дай свобода”.

"Аз не казвам просто неща, сър. Аз казвам значението на нещата” (451 градуса по Фаренхайт”)

"Има по-лоши престъпления от изгарянето на книги. Едно от тях е да не ги четеш." (451 градуса по Фаренхайт)

"Напълни очите си с чудеса, живей,като че ли ще умреш след 10 секунди! Опознай света! Той е по-фантастичен, отколкото всяка мечта,изработена във фабриките и за която си заплатил с пари." (451 градуса по Фаренхайт)

"Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти…" (451 градуса по Фаренхайт)

"Винаги съм вярвала, че истинската любов е любов между два ума, макар че тялото понякога отказва да го признае. Тялото води самостоятелен живот. То живее единствено, за да се храни и да очаква нощта. То е по същността си създадено, за да живее през нощта.

Ала какво да кажем за ума, който е рожба на слънцето и през хиляди часове от живота на човека трябва да бъде буден и нащрек? Нима може да се сравнява тялото, това жалко, себично творение на мрака, с цял един живот, озарен от слънце и интелект?" (Вино от глухарчета)

"Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван." (Сбогом, лято)

"Първият урок, който ти дава животът, е, че си глупак. Последният – че си все същият този глупак."

"Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя."

"Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш."