80 години навърши днес един от любимите учители и директори в Първомай – Кирил Тодоров.

Той е популярен с две свои черти – прецизен до педантичност и с тънко чувство за хумор. Негови ученици са не само тези, които са влизали в изключително оборудвания за времето му кабинет по биология. Негови ученици могат да се нарекат и много учители, за които е бил ментор и еталон за поведение. Кирил Тодоров е от тези хора, които запомняш веднага. Всяка дума при него е казана на място. И до днес говори бавно, артикулира точно и акцентира на най-важното. И как да го забравиш след това? А когато към всичко това прибавиш и хумора, често в рими, срещите оставят драскотина в паметта ти.

В началото на първата учебна година след 10 ноември в училищата все още не беше възприето напълно обръщението госпожо и често се чуваше „другарко“. Тогава за заместник-директор в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ назначиха Гергана Петкова. Тя – все още млад учител, а Киро Тодоров отстъпил директорския пост, преподавател по биология. Та…идва Петкова, а Тодоров я пита: С „другарко“ или с „госпожо“ да се обръщам към Вас. „Аз в онзи момент все още сънувах, че ме изпитва на черната дъска, а сега ме пита как да се обръща към мен, разказва Петкова. Смотолевих, че няма значение, че може да ме нарича по име, но той категорично отказа да фамилиарничи и държеше да се обръща официално към мен. След това Тодоров беше човекът, който ме научи как да боравя с документацията, как да се справям със задълженията си на заместник-директор. Той ми помогна и аз знаех, че винаги мога да разчитам на него“.

Пак в същите години често имаше недоразумения с тези „нови“ обръщения. Димитър Ангелов – Удо си спомня следния случай: В час по биология моят съученик Илия нарече госпожа Тодорова "госпожица" /тя беше замествала съпруга си г-н Тодоров за един час/. Тогава г-н Тодоров му размаха пръст и със спокоен и „проникновен“ тон му каза: "Илийчо, това, че наричаш жена ми госпожица за нея е ласкателен комплимент, но за мен си е чиста обида". Последва масов смях от тези, които схванаха дълбокия смисъл и чувството за хумор на г-н Тодоров.

Киро Тодоров неведнъж се е шегувал със свои колеги, но без нотка на заядливост, без сарказъм. Роден в Северозападна България, на чувството му за хумор биха завидели и сценаристите на Слави. Строг, взискателен, безкомпромисен – за него мнозина биха си помислили, че е бил страшилище. А в същото време около него витаеше приятна работна атмосфера, заредена с оптимизъм и ведрина.

Даваме си сметка, че малцина са благословените да достигнат до тази преклонна възраст. Преклонна – според разбиранията на бъдещите първокласници. Според моите разбирания тя е напълно естествена. Убедена съм, че според приятелите му, те все още са младежи.

Освен че 80-годишните са един много нисък процент от населението на света, още по-малко са тези, които са в достатъчно добро здраве, за да отпразнуват навлизането в 9-тото си десетилетие.Така че г-н Тодоров, може да се каже, че Вие сте между „избраните“.

Убедена съм обаче, че Вашето най-голямо щастие е, че достигайки тези 80, в прилично здраве, Вие сте заобиколен от толкова много хора, които Ви обичат – приятели, роднини, съпруга, деца и внуци.

Честита годишнина, Учителю! Бъдeте все така здрав, нека не Ви свърта на едно място! Радвайте се на близките, които са около Вас.

Теодора Кирякова