Скелет на младо момиче на около 15-16 години с нетипичен ръст откриха археолозите при работата си това лято на скално – култовия комплекс Глухите камъни край любимешкото село Малко градище. Находката е в средновековния пласт на проучване.

Манекенката от Средновековието е с ръст 175 см, нагиздена е с герданче, има пръстен и гривна, разказа ръководителят на експедицията доц. д-р Георги Нехризов от Археологическия институт с музей при БАН.

Този гроб е едно от 36-те християнски погребения от Средновековието, разкрити от археолозите през 12-те година работа на обекта. Тази година като част от групата изследователи на Глухите камъни е работила и антроположката доц. д-р Виктория Русева от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Освен изследвания и анализ на откритите скелети в гробовете досега, това лято тя е работила и на терен. И в момента анализира находките и дава ценна информация за това какви хора са обитавали мястото, от какви болести са страдали те и дори как са се хранили. Гробовете са на мъже и жени на различна възраст, по-малко има на деца. Прави впечатление, че има скелети на много възрастни хора и такива със сериозни недъзи. Това дава повод на археолозите да направят връзка с култовата експлоатация на комплекса, възникнал през ранножелязната епоха (1200 – 500 г. пр. Хр. ) и използван също през Античността и Средновековието.

Вероятно през Средновековието болни хора са идвали тук, за да търсят изцеление, умирали са на мястото и са ги погребвали на Глухите камъни, смята доц. Нехризов.

За интересната находка на високото момиче, обаче няма все още много подробности, тъй като гробът е открит от археолозите след като антроположката вече била приключила ангажиментите си на обекта. Ръководителят на екипа обаче се надява, че скоро ще се знае повече за този наистина грациозна за времето си млада жена.

На място това лято в екипа си доц. Нехризов е имал и студенти по археология първокурсници от Великотърновския университет. Работата на Глухите камъни за тях е била първата им практическа задача.

По време на тазгодишната експедиция са намерени около стотина артефакти от различните периоди на съществуване на комплекса. Открити са антропоморфни фигурки, фрагменти от фибули /с тяхна помощ древните са закрепяли дрехата си/ от тракийско време – ранно-желязната епоха, сред находките е и изцяло запазен печат за украса на керамика, средновековни монети, които се реставрират и консервират в момента и все още не са анализирани.

От тази година сред най-интересните находки са намерените от изследователите железни върхове на стрели, които за тях са индикация за военно стълкновение на това място. Вероятното събитие е от началото на 13 в., когато през района минават кръстоносците от четвъртия поход, обяснява доц. Нехризов. За това учените разполагат и с исторически извор, оставен от един от ръководителите на Четвъртия кръстоносен поход и е най-известния му хроникьор –  Жофроа дьо Вилардуен. През 1206 г. той участва във военните походи на кръстоносците против българите в Тракия. В хрониките си описва, че на път към Стенимахос /дн. Асеновград/ рицарите кръстоносци превземат крепостта от Ефра /или Ефрем/, под която е разположен комплексът Глухите камъни. „Изглежда тогава кръстоносците са превзели и унищожили Глухите камъни, защото при проучванията ни досега имаме категорични доказателства, че няма следи от живот там след 13 век“, коментира доц. Георги Нехризов.

Красимира Славова