Това е същинско политическо земетресение. Британският Върховен съд нанесе на Джонсън унищожителен удар, обявявайки принудителната парламентарна ваканция за незаконна. Сега на него му остава само едно: да подаде оставка.
Високомерие - това е първата крачка преди пропастта. Високомерие е да пренебрегваш конституционните правила, които във Великобритания заместват Основния закон. Високомерие е да пренебрегваш законите и независимостта на съда. Високомерие е да пренебрегваш парламента с неговите правила и задачи. Борис Джонсън смяташе, че стои над всичко това и като някой авторитарен управник ще може с бича да наложи своята идея за Брекзита. Но решението на Върховния съд се стоварва като секира върху антидемократичните амбиции на премиера.
Върховните съдии в Лондон взеха единодушно решение, което никой не очакваше. Те обявиха разпореждането за принудителната парламентарна ваканция за незаконно от начало до край. Не мина и час - и първите депутати символично се върнаха на банките си в Долната камара. Само едно нещо Върховният съд спести на Джонсън: констатацията, че е излъгал кралицата, когато ѝ е препоръчал да изпрати парламента в принудителна ваканция. Но аргументите към решението намекват за тази лъжа.
Това е битка между „майката на всички парламенти“ и „бащата на лъжите“ - тази въздействаща метафора използва един от ищците по време на производството пред Върховния съд. От тази битка парламентарната демокрация излиза като победителка. Сега дълг на депутатите е да потърсят отговорност от правителството. А премиерът не може току-така да заобиколи това право и това задължение, просто защото не му допада - и да използва някакъв фалшив претекст.
Изходът е само един: оставка
Решението на съда е много повече от унищожителен политически удар върху Борис Джонсън. То веднъж завинаги постановява, че изпълнителната власт не може да променя баланса на силите между парламент и кабинет по свое усмотрение. Действията на правителството винаги и при всякакви обстоятелства могат да бъда проверявани от парламента. Британски юристи твърдят, че това е същинско политическо земетресение, защото този принцип за пръв път се утвърждава с решение на Върховния съд, което има силата на закон.
При нормални обстоятелства това решение трябва начаса да доведе до оставка. За пръв път в британската история Върховният съд установява, че министър-председателят е действал противозаконно при решаването на един толкова елементарен въпрос. Но Борис Джонсън невярно ще се вкопчи в принципа си, че нахалството винаги побеждава. Тъй че сега опозицията трябва да се сплоти и да тури край произвола на „Даунинг Стрийт". Най-добрият изход от задънената улица би бил сформирането на преходно правителство. Това ще помогне и за всички следващи стъпки, свързани с Брекзита.
За своя кратък мандат Борис Джонсън нанесе на демократичните институции в страната повече щети, отколкото други за цяло десетилетие. Той демонстрира пълно незачитане на законите и правилата във Великобритания и направо ги стъпка в калта.
Стигна се дори до една уникална ситуация: самият Джон Мейджър, съпартиец на Джонсън и премиер на страната до 1997 година, беше един от ищците срещу сегашния премиер пред Върховния съд. Тъй че сега самата Консервативна партия би трябвало да спасява последните трошици доверие към себе си, като прояви активност и по своя воля се раздели с унищожителя на своите ценности и принципи.
Отделният човек не е безсилен
Върховният съд потвърди черно на бяло правата на парламента, но решението му съдържа и още един окуражаващ аспект. То показва, че отделните граждани не са безпомощни, когато се опълчат срещу съсипването на демократичните принципи. Една жена от бизнес-средите на име Джина Милър, с цената на лични и финансови жертви, за втори път се вдигна на битка за опазване на парламентарната демокрация пред Върховния съд - и за втори път спечели. Тъкмо тя се пребори за този процес, и тъкмо нейният адвокат успя с изключително ясна аргументация да убеди съдиите.
Примерът на Джина Милър показва, че си струва да се бориш, че отделният човек не е длъжен просто да преглътне горчивия хап, когато правителство тръгне да демонтира демокрацията. А Борис Джонсън, който смяташе, че се е издигнал над законите, сега би трябвало засрамено да подвие опашка и да се скрие някъде. Задача на опозицията сега е да сложи кръст на всичко това и да гарантира, че Джонсън трайно ще изчезне от политиката. И ако може някак, по примера на Древния Рим, да изпрати в пълна забрава името му. Защото за един толкова суетен премиер няма по-страшно наказание от това.
