Днес се навършват 100 години от рождението на самородния талант и невероятен музикант Стойчо Кузмов. Той е роден през 1919 година в село Бодрово. Първите му изяви не са с народни оркестри, а с прочутия по онова време състав „Джаз Рунти“. Той е един от основателите на Първомайската група и автор на емблематичното Първомайско хоро.

За него си спомня един от най-големите почитатели на народната музика Стойчо Шапатов:

За Стойчо Кузмов освен със суперлативи с друго не може да се говори. Аз го познавах още от дете. Моят баща бе председател на Селкопа и много държеше на народната музика и когато засвиреше по радиото Първомайската група, той не даваше да се шуми: „Стойчо Кузмов и Стефан Филипов свирят!“.

В основата на създаването на Първомайската групата е Делчо Димов, но той умира твърде млад. Когато започва дейността си групата, двамата – Стефан Филипов и Стойчо Кузмов се оказват водещите фигури. Но двамата се отказват от представянето на групата като „оркестъра на еди-кой си“ и предпочитат да се наричат просто Първомайската група.

Музикалното изкуство, което те създават в областта на народната музика е уникално.

Аз познавам Стойчо Кузмов от 1962-3 година. Градина беше много голямо село. Двайсетина години след 9 септември имаше културен подем, селото започна да излиза от кризата след войната.Тогава като дете свирех с акордеон. Връща се един ден баща ми от Първомай и казва на майка ми: „Успях да ги убедя! Ще свири Първомайската група на събора на селото“.

Докато да дойде този събор аз не можех да заспя. Когато музикантите пристигнаха, седнаха на един салач и съм запомнил Стойчо Кузмов – мургав, с черен перчем и бяла изгладена риза. Когато засвиреха ставаше някаква магия. Пияните спираха да подвикват и всички затаяваха дъх, спираха да дишат, дето се казва. Това беше Стойчо Кузмов! Особено когато солираше. Най-добрите музиканти свиреха с тях. На този събор за пръв път видях на живо и легендата Стайка Гьокова. Тя пристигна с влак до Първомай и с каруцата на ветеринарния доктор я доведоха в Градина.

Така се развиха нещата, че след около 20-24 години станах председател на Комитета по култура. Сближихме се със Стойчо Кузмов. Той никога не се обърна към мен с „другарю председател“ или с „другарю Шапатов“. Той ми викаше „адаш“. Това до известна степен създаваше близост и непринуденост и аз се чувствах горд от това. После след години станах близък и с първия кларнет на Миланската скала Петко Радев. Не е нужно аз да давам оценка на Стойчо Кузмов. Той, академик Радев, му я даде. Академика разказваше как е ходел като дете да слуша Стойчо Кузмов, да гледа как мести пръстите, как диша. А вечер като се прибирал, майка му му се карала, че само в ушите няма кал от ходене по калните пътища, за да следи музиканта.

За Стойчо Кузмов някога ме питат колко добър кларнетист беше. Аз казвам: Той не беше добър кларнетист. Той беше гениален кларнетист! Природна дарба. Започнал е като кавалджийче в село Бодрово да свири на овцете и полека, полека – до Националното радио и Националната телевизия и днес 100 години след раждането му, и много години след смъртта му - всички оркестри в България, и особено кларнетистите когато започнат да свирят, използват много от мотивите които създаде гениалният музикант Стойчо Кузмов. Факт е, че най-емблематичното предаване за фолклор по БНТ „Иде нашенската музика“ започва с Бачковско хоро. Няма любител и професионален музикант, които да не се чувстват удовлетворени, че са поканени в това предаване.

Имам и един тъжен спомен с него. Аз имах навик по 3-4 пъти на ден да отскачам до читалището. Един ден отивам, готвихме се мисля за 5 републикански преглед на художествената самодейност, и виждам Стойчо Кузмов седи умислен на една пейка. Като ме видя стана започнахме да си говорим. Той сподели, че идва време да се пенсионира. Пита ме: „Виждаш ли това читалище колко е високо. Колкото е високо то, толкова пари са минали през ръцете ми. Сега се оказва, че не ми стига стаж за пенсия“. Той е свирел по сватби, изпращания, в чужбина, по ресторанти и балове, но не успял да натрупа стаж. Водел се е към Концертна дирекция, но когато отишъл да провери там какъв стаж има някаква жена почти не му обърнала внимание.

Тръгнах да проверя къде се е водил на работа. Оказа се, че работи в Сребрин Чуков. Той беше и изключителен техничар. Можеше да разглоби и сглоби автомобил сам, въпреки че нямаше завършено образование за това.

Водел се е на трудов договор известно време и в читалището. Имали за задача да репетират и да участват в концерти. С помощта на Стойко Добрев събрахме там каквото има. После проверих в Концертна дирекция. И там намерих човек, който откликна и помогна.Оказа се, че от чиновническа немарливост не могат да му съберат трудов стаж. Радвам се, че му съдействах.

Имам много спомени със Стойчо Кузмов, но този – как стои пред читалището и аз се чувствам виновен затова, че може да остане без пенсия ще ми остане завинаги.

Един от най-трайните ми спомени е от 1983. Тогава организирахме 30 години на Първомайската група. Това беше последното общо излизане на Първомайската музика. Дойдоха много известни музиканти и накрая всички излязоха на сцената, за да изсвирят Първомайско хоро.

Стефан Филипов повече беше зевзек и критичен. Той беше критичен и към себе си, и към властта и си позволяваше да каже много истини. За разлика от него Стойчо Кузмов не говореше много. Затова за него по-трудно се разказват истории. Той беше пестелив на приказки, но говореше с музиката.

Parvomai.NET