Всички имаме приятел, който прекарва почти цялата нощ в опит да достигне следващото ниво на любимата си видеоигра. Или приятел, който решава да изгледа цял един сезон на “Приятели” в нощта преди изпита си. Или приятел, който отваря книгата за Хари Потър и се потапя във вълшебния свят на Хогуортс, само за да осъзнае часове по-късно, че не си е написал домашното. В дадем момент от нетовареното  ежедневие ние всички се превръщаме в този човек.

Макар родители и учители да гледат на проблема като на прокрастинация или постоянно отлагане, ние всъщност се опитваме да избягаме от суматохата в живота си. Възрастните – без значение дали си признават или не - също прибягват до така наречения ескейпизъм или бягство от реалността. Дори да не играят видеоигри по цяла нощ, те имат други методи да избягат от отговорностите в живота си. Но защо предпочитаме да се занимаваме с нещо безсмислено, когато имаме толкова много задължения?

Не се касае за прокрастинация или мързел, а за психологическа концепция, позната като ескейпизъм - потъване във въображаем свят или някакви удоволствия, за да избягаме от реалността.

Учените смятат, че причина да изберем бягството пред това да се изправим пред страховете си, са естествените ни инстинкти.

“Притежаваме следните инстинкти - борба или бягство. Проблемът е, че за повечето хора бягството е лесно, а борбата предизвиква дискомфорт. Тя изисква да сте агресивен, да се изправите и да погледнете ситуацията в очите”, казва терапевтът Райлън Смит.

Повечето хора избират лесното решение – бягство.

Ескейпизмът ни позволява да се пренесем в свят без отговорности, а често технологиите ни дават лесен достъп до него. Интернет пространството ни дава възможност да забравим за собствените си недостатъци и да се представим за такива каквито не сме.

И макар този тип поведение да изглежда безобидно, учените предупреждават, че то не дава възможност на човек да разгледа и оцени собственото си поведение. Колкото повече бягаме от реалността, толкова по-малко време имаме да преразгледаме изборите в живота си, което може да доведе до погрешни решения в бъдеще.

Ескейпизмът е все по-изкушаващ, защото голяма част от учебния процес или работата ни се извършват в дигиталното пространство.

И тъй като хората така или иначе ще избягат от реалността, независимо от самоконтрола си, е важно да осъзнаят поведението си, и че то им пречи да бъдат по-продуктивни.

Въпреки че ескейпизмът обслужва една и съща цел, хората избират различни методи за бягство.

Някои решават да се изгубят в интересна книга, други залагат на спорт, а трети стартират някакъв конфликт, за да има върху какво да фокусират вниманието си.

Изправени пред даден проблем, хората избират саморазрушителното поведение или започват драма, за да създадат нов проблем, върху който този път имат контрол.

Важно е да се помни, че това, което ни стресира няма да изчезне, особено ако изберем да не се занимаваме с него.

Макар ескейпизмът да е вид техника за справяне със стреса, е важно да осъзнаем кога той започва да се превръща в проблем и кога е време да се изправим и да погледнем проблема в очи.

Източник: thetrinityvoice.com