Сами ли сме във Вселената? Всичко се свежда до това дали интелигентността е вероятен резултат от естествения подбор или невъзможнa щастлива случайност. По дефиниция вероятните събития се случват често, невероятните събития се случват рядко или само веднъж.

Еволюционната ни история показва, че много ключови адаптации - не само интелигентността, но многоклетъчните животни, сложните клетки, фотосинтезата и самият живот - са били уникални, еднократни събития и следователно силно невероятни. Нашата еволюция може би е като спечелването на лотарията ... само много по-малко вероятна.

Вселената е изумително огромна. Млечният път има повече от 100 милиарда звезди и във видимата Вселена има над трилион галактики, и ние можем да види само малка част от Вселената.

Дори ако обитаемите светове са рядкост, само броят им - има толкова планети, колкото звезди, а може би и повече, предполага много живот там.

И така, къде са всички? Това е парадоксът на Ферми. Вселената е голяма и стара, с време и пространство да се развие разумен живот, но няма доказателства за това.

Може би появата на интелигентността просто да е малко вероятна? За съжаление, не можем да изучим извънземен живот, за да отговорим на този въпрос. Но можем да изучаваме около 4,5 милиарда години от историята на Земята, гледайки къде еволюцията се повтаря или не.

Еволюцията понякога се повтаря, като различните видове независимо достигат подобни резултати (конвергенция). Ако еволюцията се повтаря често, тогава нашата еволюция може да е вероятна, дори неизбежна.

И поразителни примери за конвергентна еволюция съществуват. Изчезналият в Австралия тилацин имал торбичка, както кенгуру, но иначе приличал на вълк, въпреки че еволюирал от различен род бозайници. Има също и други торбести животни от други видове.

Други поразителни случаи на конвергенция са делфините и изчезналите ихтиозаври, които развили сходни форми, за да бъдат бързи във водата, и птици, прилепи и птерозаври, които конвергентно се развили да летят.

Виждаме и конвергенция в отделните органи. Очите се развили не само при гръбначни животни, но и при членестоноги, октоподи, червеи и медузи. Гръбначни животни, членестоноги, октоподи и червеи независимо са изобретили челюсти.

Краката се развиват конвергентно при членестоноги, октоподи и даже и при четири вида риби.

Ето уловката. Цялото това сближаване се случило в рамките на една линия, Eumetazoa. Това са многоклетъчни животни със симетрия, уста, черва, мускули, нервна система. Различните Eumetazoa разработили подобни решения на подобни проблеми, но сложният план на тялото, който направил всичко това възможно, е уникален. Сложните животни са се развили веднъж в историята на живота, което предполага, че са невероятни.

Изненадващо, много критични събития в нашата еволюционна история са уникални и, вероятно, невероятни. Единият е костният скелет на гръбначните животни, който позволява на големи животни да се придвижват по сушата.

Ееукариотните клетки, от които са изградени всички животни и растения, съдържащи ядра и митохондрии, са се развили само веднъж. Полът се развил само веднъж.

Фотосинтезата, която увеличава енергията, която е на разположение на живота и произвежда кислород, е еднократна. Що се отнася до това, такава е и интелигентността на човешко ниво. Има торбести вълци и летящи катерици, но няма торбести хора.

Има места, където еволюцията се повтаря, и места, където не се случва. Ако търсим само конвергенция, тя изглежда е правило, а нашата еволюция изглежда вероятна. Но когато търсите неконвергенция, тя е навсякъде и критичните сложни адаптации изглеждат най-малко повторяеми и следователно невъзможни.

Нещо повече, тези събития зависели едно от друго. Хората не можели да се развият, докато рибите не развили кости, които да им позволят да изпълзят на сушата. Костите не можели да се развият, докато не се появили многоклетъчни животни. Многоклетъчните животни се нуждаят от сложни клетки, а сложните клетки се нуждаят от кислорода, получен чрез фотосинтеза.

Нищо от това не се случва без еволюцията на живота, единствено събитие сред отделни събития. Всички организми произхождат от един-единствен предшественик. Доколкото можем да кажем, появата на живота се е случила само веднъж.

Любопитното е, че всичко това отнема изненадващо дълго време. Фотосинтезата се развива 1,5 милиарда години след формирането на Земята, сложните клетки - след 2,7 милиарда години, многоклетъчните животни - след 4 милиарда години и човешкият интелект  - 4,5 милиарда години след формирането на Земята.

Това, че тези иновации са толкова полезни, но отнело толкова време, за да се развият, означава, че те са изключително невероятни.

Невероятна поредица от събития
Тези еднократни иновации, критични промени, могат да създадат верига от еволюционни затруднения или филтри. Ако това е така, нашата еволюция не е била като спечелването на лотарията. Тя е била като спечелването на лотарията отново, и отново, и отново.

В други светове тези критични адаптации може би са се развили твърде късно, за да се появи интелигентност, преди слънцата им да се превърнат в супернова, или въобще не са се развили.

Представете си, че интелигентността зависи от верига от седем невероятни иновации - появата на живота, фотосинтезата, сложните клетки, пола, многоклетъчните животни, скелетите и самата интелигентност - всяка с 10 процента шанс да се развие. Шансът да се развие интелигентност става един на 10 милиона.

Но сложните адаптации може да са още по-малко вероятни. Фотосинтезата изисква серия от адаптации в протеини, пигменти и мембрани. При многоклетъчните животни се изискват множество анатомични иновации (нерви, мускули, уста и така нататък).

И може би всяка от тези седем ключови иновации се развива само в 1% от времето. Ако е така, интелигентността ще се развива само в 1 на 100 трилиона обитаеми свята. Ако обитаемите светове са рядкост, тогава ние може да сме единственият интелигентен живот в галактиката или дори във видимата Вселена.

И все пак ние сме тук. Това трябва да значи нещо, нали? Ако еволюцията има късмет в 1 от 100 трилиона пъти, какви са шансовете да  бъдем на планета, където се е случила?

Всъщност шансовете да се намирате в този невероятен свят са 100 процента, защото не бихме могли да проведем този разговор в свят, в който фотосинтезата, сложните клетки или животни не са се развили. Това е антропичният принцип: историята на Земята трябва да е позволила на интелигентния живот да се развие, или ние не бихме били тук, за да размишляваме.

Интелигентността изглежда зависи от верига от невероятни събития. Но като се има предвид огромният брой планети (подобно на вероятността безкраен брой маймуни, които тракат по безкраен брой пишещи машини, да напишат някога Хамлет) разумът трябвало да се развие някъде. Невероятният резултат сме ние. 

Ник Лонгрич, старши преподавател по палеонтология и еволюционна биология, Университет в Бат.

Тази статия е публикувана в The Conversation разговора под лиценз Creative Commons.