Дните преди поредния местен вот, когато гледаме в бъдещето и искаме да направим най-добрия избор, са подходящи, за да си спомним за личността на един Борисовградски кмет - сполучливо съчетал качествата на талантлив военен ръководител - войвода, революционен организатор, който се откроява интелектуално сред съмишлениците си – Пейо Поптрендафилов.
Макар и забравен (наред с военните подвизи на други борисовградчани), от Пейо Поптрендафилов са запазени дневници, статии и многобройни писма, от битността му на войвода и десетките сражения и невероятните ситуации, в които попада.
Пейо Поптрендафилов не е местен – роден е в Пишманкьой, Софлийско - Беломорска Тракия на 20 юли 1894 г. в семейството на свещеник. Основно образование получава в родното си село, а впоследствие завършва седми клас на Одринската гимназия, където научава отлично турски език.
Много по-късно - през тридесетте години на 20 век - завършва задочно юридическия факултет на свободния университет в София. Още като ученик се включва в тракийското национално-освободително движение. Деветнадесетгодишен става четник и участва в охраната на българското население, бягащо от Беломорска Тракия към границата с България при река Арда.
Сред бегълците, изоставили родните си огнища, е и семейството на Пейо Поптрендафилов. Село Пишман-кьой е опожарено. На самата граница - майката на Пейо, която била секретар-касиер на местния комитет на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) и носела със себе си чантата с паричните средства на организацията, е заклана от турците, които оплячкосват и парите. Баща му е тежко ранен, но оживява. Малко след това Пейо, заедно с други четници, водени от войводата Димитър Маджаров, нападат башибозуците и успяват да спасят останалите живи българи, между тях и двете сестри и брата на Поптрендафилов.
В промеждутъка между Междусъюзническата и Първата световна война Пейо Поптрендафилов завършва средното си образование, а когато България встъпва във войната е мобилизиран в армията и за проявена воинска храброст многократно е награждаван с воински отличия.
Всецяло отдаден на тракийската национално-освободителна кауза, пешком обикаля градове и села в Западна Тракия и старите предели на България, за да организира комитетски структури, координира действията на българските чети в окупираното от Гърция Беломорие. В началото на месец ноември 1922 г. е избран за секретар на току що създадената Българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация (ВТРО).
След Деветоюнския преврат от 1923 г. правителството на Александър Цанков взема изрично и категорично решение да се преустанови революционната дейност в Западна Тракия. Четите са обезоръжени и оръжието им е иззето от българските военни власти. Турците се оттеглят от ВТРО и организацията фактически се разпада. След редица метаморфози, всъщност организацията запазва структурата си, лишавайки се само от своите четнически формации.
Пейо Поптрендафилов оттегля участието си в ръководните структури на КСТ. Той стига до убеждението, че идеите за автономна Тракия или за нейното евентуално присъединяване към Българската държава са химерични блянове и че на този етап усилията трябва да бъдат насочени към утвърждаване и засилване на легалните културно-благотворителни дружества в България и в защита конкретните интереси на тракийските бежанци. През периода 1926 - 1932 г. Пейо Поптрендафилов участва в ръководството на Хасковското тракийско културно-благотворително дружество и през 1931 г. е негов председател.
Същевременно Поптрендафилов изкарва прехраната на семейството си като закупчик на тютюн за хасковските тютюнотърговци…На 21 юни 1931 г. коалицията Народен блок спечелва парламентарните избори. Хасковските блокари предлагат на Пейо Поптрендафилов да стане околийски началник в Свиленград и той се съгласява. Мотивира го надеждата, че заемайки тази длъжност ще има много по-голяма възможност да работи за каузата на тракийските бежанци - съображение, което се осъществява и на практика.
В качеството си на околийски началник всячески улеснява функционерите на КСТ и неведнъж прикрива съществуването на въоръжените тракийски групировки, когато проявите им са лоялни към българските национални интереси…Безукорната му честност на съвестен държавен служител е оценена от властите и след Свиленград е назначен за околийски началник в Харманли. Той си спечелва авторитет на безпартиен държавен служител и отчитайки влиянието му сред тракийските бежанци Деветнадесетомайският режим от 1934 г. го назначава за околийски началник в Борисовград (дн.Първомай).
От 1937 г. до 1944 г. е околийски началник в Крумовград.
През месец юни 1944 г. е назначен за околийски началник в Дедеагач.
През целият период от национално-революционната си дейност Пейо Поптрендафилов никога не се отказва от възмездието като средство за възстановяване на справедливостта без оглед на обстоятелствата и личността на участниците в тях… Като секретар на Българо-турската ВТРО той отговаря за разобличаването на предателите и шпионите в структурите на организацията. „Тъмната“ страна, за която по-късно той ще бъде наречен фашист, в личността на Пейо Поптодоров е, че той издава смъртните присъди в Тракийската организация, а понякога дори ги изпълнява лично.
Дори само споменаването на името му е достатъчно, за да респектира както привържениците, така и противниците на организацията и да всее панически ужас в предателите и шпионите…
Заемайки длъжността "околийски началник" - 1931 - 1944 г. - Пейо Поптрендафилов не пропуска нито една възможност да отстоява непосредствените интереси на тракийските българи. Така, че "архангелската" му мисия да бъде щит и меч на тракийската кауза продължава до неговата смърт.
Два месеца подир Деветосептемврийските събития през 1944 г. - на 11 ноември - е арестуван от МВР в Хасково и изпратен в Крумовград. Оттам е препратен в Борисовград (дн.Първомай) по искане на Борисовградския народен обвинител, където при неизяснени обстоятелства - без съд и присъда - е зверски убит, като го пребиват с тояги край река Мечка… Ето така изчезва в небитието тракийският комита Пейо Поптрендафилов, за да бъде обявен след година - на 27 ноември 1945 г. - от Хасковския областен съд за безследно изчезнал.
Убийството на Пейо Поптрендафилов без съд и присъда и последвалият тоталитарен режим изопачават в негативна светлина неговия живот и дейност. Името му се премълчава, а там където това е невъзможно го определят като "фашист", "полицай от Цанковото правителство", "лакей на буржоазията", "субект с крайно десни разбирания" и т.н. В живота на Пейо Поптрендафилов обаче липсват такива факти, които да потвърждават подобни квалификации.
Веса Коцовска - дъщеря на Пейо Поптрендафилов - разказва:
"През цялото си околийско началствуване, въпреки екстремалните събития, раздрусващи из основи България, баща ми не извършва никакви незаконни репресии срещу когото и да е било в поверените му околии. Когато веднага след 9 септември 1944 г. го съветват да се укрие в София, докато събитията се нормализират, той неизменно отговаря: "На никого не съм направил нищо лошо! Няма кой да ме закача…" В Хасково стоя един месец. Имаше предложения от местните тракийци и негови приятели турци да се укрие в Крумовградските села, но не пожела, защото смяташе, че няма защо да се крие…Това беше фатална грешка…Той беше демократ по разбирания и никога не предполагаше, че комунистите ще убиват без съд и присъда… Арестуваха го на 11 ноември 1944 г. и от тогава вече не го видяхме…
По материали от "Сборник Тракия" на Тракийски научен институт, филиал Хасково
Питагор
Архимед
????
Тончо