Бюджетът и финансите на държавата са сред водещите теми на петъчните вестници.
"По предварителни данни и оценки към края на октомври бюджетът е с излишък от 1.1 млрд. лв. или 0.9% от прогнозния брутен вътрешен продукт за годината, съобщи Министерството на финансите. Данните са за консолидираната фискална програма (КФП), която включва освен републиканския бюджет и този на висшите училища, съдебната власт, държавните медии и др. През последните години трайно се утвърди практиката на отчитане на излишъци, които премиерът редовно обяснява с по-голямата събираемост на приходите. Обичайно по-големите над записаните в бюджета приходи се разпределят ударно на заседанията на правителството през декември. Експертите обясняват това със занижаването на приходите, за да може да се отчитат излишъци. В същото време в законите за бюджета за съответната година винаги се записваше, че той ще завърши съответната година с дефицит. За пръв път проектобюджетът за 2020 г. се предвижда да е балансиран, тоест разходите да са равни на приходите. Приходите и помощите по КФП се очаква да бъдат в размер на 36.3 млрд. лв., което е 82.8 % от годишния разчет. Спрямо октомври 2018 г. те нарастват с 3.7 млрд. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Ръстът при данъчните приходи е в размер на 2.3 млрд. лв., неданъчните приходи нарастват с малко над 1 млрд. лв., а приходите от помощи и дарения - с 275.5 млн. лева. В частта на неданъчните приходи основно се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 1 юли. Разходите по консолидираната фискална програма, които включват и вноската в бюджета на ЕС, към края на месеца са 35.2 млрд. лв. или 76 % от годишния разчет. За сравнение разходите за същия период на 2018 г. бяха в размер на 29.8 млрд. лв. Номиналното нарастване спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи от националния бюджет за съфинансиране на европейски проекти и също на проекта за покупката на осем изтребители. Освен това с 10% бяха повишени заплатите на учителите, пенсиите бяха индексирани от 1 юли, бяха увеличени и плащанията за здравни вноски, посочва министерството. Вноската в бюджета на ЕС към края на месеца е 1.090 млрд. лв. Септември също е завършил с излишък - от 1.3 млрд. лв. или 1.1% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Превишението на приходите над разходите се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1.2 млрд. лв. и по европейските средства в размер на 58.8 млн. лева. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП са 32.8 млрд. лв. или 74.8 % от годишните разчети. Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, е 26 млрд. лв., което представлява 75,5 % от планираните за годината данъчни приходи. Разходите по КФП (включително вноската в бюджета на ЕС) към края на септември са 31.5 млрд. лв., което е 68.1 % от годишните разчети." - в. "Дневник".
"Правителството изпълнява дадените обещания, а увеличението на БВП е най-видният показател как се развива държавата. Това заяви премиерът Бойко Борисов преди началото на правителственото заседание. "В началото на мандата с колегите от "Обединени патриоти" поехме ангажимента БВП да мине 110 млрд. лева. В момента сме близо на 119 млрд. и до края на мандата ще стигнем 130 млрд., че и повече. Това е най-видният показател как се развива държавата", каза министър-председателят в началото на днешното правителствено заседание, цитиран от dariknews.bg. Той изтъкна, че сме трети в ЕС по нисък външен дълг. "По времето, когато управляваме, външният дълг намаля с 31% и от 28%, до края на мандата, сме планирали да е 19,5% - под 20%. Това показва отговорност към следващите поколения и че харчим, колкото изкарваме. Неслучайно заради работата на приходните агенции, МВР, ДАНС, прокуратурата, битката с корупцията и контрабандата, в момента сме държавата, която има най-ниската контрабанда на цигари в ЕС - 3,4% . Това също има материален израз - 3 млрд. повече пари в бюджета. Затова си изпълняваме и програмата за увеличението на учителските заплати и във всички сектори са отделени повече пари - 10% увеличение на доходите", анонсира Борисов преди министрите да се заемат с бюджета за догодина. Той посочи и че само за образование се дават допълнително 610 млн. лева, докато за увеличаването на учителските заплати са заделени 360 млн. лева. "Убедени сме, че колкото по-образована е нацията, толкова по-конкурентоспособни сме", подчерта премиерът.В здравеопазването, където също се дават още средства, се надявам да стигат до сестрите, лекарите и да им се повишава възнаграждението", посочи премиерът..." - в. "24 часа".
"Към 30 септември 2019 г. печалбата на банковата система е 1.3 млрд. лв., или с 4.2 на сто (51 млн. лв.) повече от тази за същия период на 2018 г., съобщава Българската народна банка. Показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и за възвръщаемост на капитала (ROE) към края на отчетния период са съответно 1.52 на сто и 11.82 на сто. Собственият капитал в баланса на банковата система в края на септември възлиза на 14.3 млрд. лв. През третото тримесечие той нараства със 188 млн. лв. (1.3 на сто), като прирастът се дължи предимно на увеличения размер на печалбата, посочват от БНБ. През третото тримесечие на 2019 г. активите на банковата система нарастват общо с 2.7 на сто (2.9 млрд. лв.) и към края на септември достигат 111.5 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства за третото тримесечие с 1.4 млрд. лв. (2.3 на сто) до 64.6 млрд. лв. В това число кредитите за домакинства се увеличават с 672 млн. лв. (2.9 на сто), за нефинансови предприятия с 580 млн. лв. (1.6%), за други финансови предприятия със 166 млн. лв. (4.7 на сто) и за сектор държавно управление - с 26 млн. лв. (3.3 на сто). Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на септември възлиза на 6 873 млн. лв. (при 6 478 млн. лв. в края на юни 2019 г.), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 7.4 на сто (при 7.2 на сто в края на юни). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) е 3 515 млн. лв. (при 3199 млн. лв. към края на юни), а делът й в общата нетна стойност на кредитите и авансите възлиза на 3.9 на сто (при 3.7 на сто в края на юни). Депозитите в банковата система през третото тримесечие на 2019 г. нарастват с 3.0 процента (2.7 млрд. лв.) до 94.5 млрд. лв. Увеличение има при депозитите на нефинансови предприятия (с 8.3 на сто или 2.1 млрд. лв.), на домакинства (с 1.6 на сто или 896 млн. лв.) и на кредитни институции (със 7.2 на сто или 383 млн. лв.). Намаление е отчетено при депозитите на секторите държавно управление (с 13.4 на сто или 355 млн. лв.) и други финансови предприятия (с 8.0 на сто или 299 млн. лв.)." - в. "Стандарт".
Отбраната също е сред тематичните акценти.
"Разходите за отбрана непрекъснато ще растат. Това каза президентът Румен Радев по време на тържественото завършване на випуск "Княз Александър I" - II смяна на Военна академия "Г.С. Раковски", предаде "Фокус". Според президента, всички са задължени да търсят ефикасност и ефективност и максимално оползотворяване на всичко, с което разполага страната ни. "Да съхраните и развивате традициите на българската военна школа като гарант за запазване и укрепване на висок морален дух, без който и най-съвременното въоръжение губи смисъл. Убеден съм, че успехът ще съпътства тези от вас, които са усвоили най-важният урок на тази академия, че не е достатъчно да се успокоявате със солидната основа, с която напускате академията. Трябва непрекъснато да търсите нови знания", заяви още Радев. "Да служите предано на народа и Отечеството", заяви още Радев и поздрави ръководството на Академията. "Никога не забравяйте, че да си офицер от Българската армия не е просто професия, а признание и дълг към Отечеството. На добър час." - в. "Сега".
"Държавният глава Румен Радев, а не министър-председателят Бойко Борисов ще представлява България на Срещата на върха между държавните и правителствени ръководители на страните-членки от НАТО. Форумът ще се проведе на 3 и 4 декември 2019 г. в Лондон. Преди два дни от прессекретариата на Министерския съвет бе разпространено съобщение, че в Срещата на върха ще участва не президентът, а премиерът Бойко Борисов. Не е ясно какво налага промяната в плановете. Тя идва след разговор между държавния глава и премиера, пише днес в съобщение до медиите от пресцентъра на МС. Миналата година България бе представлявана от Румен Радев на същото събитие. В британската столица лидерите на 29-те държави от НАТО ще отбележат 70 години от създаването на организацията. Лидерите ще обсъдят настоящите и бъдещите предизвикателства в сферата на сигурността, а също така да се гарантира, че държавите членки продължават да се адаптират с цел осигуряване на безопасност на почти 1 милиард души." - в. "Стандарт".
Съседите ни от Балканите също са сред актуалните теми.
"Съвместната българо-македонска комисия има за цел, чрез исторически факти да изгражда допълнително приятелство, а не да увеличава враждебността. Това каза македонският премиер Зоран Заев в парламента в отговор на въпрос на депутата от опозиционна ВМРО-ДПМНЕ Ане Лашкоска, която го обвини в намеса в работата на комисията, информира БГНЕС. "Ние се опитваме да се договорим за всички различия, които съществуват помежду ни. Една от тях се отнася и за Комисията, която има за цел, чрез исторически факти да изгражда допълнително приятелство, а не да увеличава враждебността. Публично твърдя пред всички Вас, и ще бъде хубаво да докажете противното, защото твърди, че съм извършвал натиск върху комисията. Комисията ни е експертна, от големи професионалисти, които уважавам за това, което правят в преговорите, за тяхната иновативност, обич към родината, нашата идентичност, македонски език. Аз се уча от тях и вярвам, че през развитието на стратегиите ще намерим решение, така както намерихме приемливо решение за четирите исторически личности", заяви Заев. Той каза, че след приемането на Декларацията от страна на България е имало неприятно чувство, защото това е станало по време на изпълнението на Договора, преди решението на Европейския съвет. "Аз реагирах и ще реагирам. Това е мой дълг, но няма да си позволя да предизвиквам разправии, които ще ни блокират държавата, така както това бе в продължение на 10-на години с Договора с България от 2009 г. Това време не бих искал да се повтори отново", категоричен е Заев и добави: Българският премиер Бойко Борисов и външният министър Екатерина Захариева бяха сред основните ни защитници, които се бореха с аргументи в Съвета на министрите и Европейския съвет за започването на предприсъединителни преговори с ЕС. Македонският премиер заяви и още, че македонският език е признат от ООН още през 1977 г. и очаква европейска България това нещо да приеме по време на преговорния процес." - в. "Труд".
"Румъния за четвърти път се провали в опита си да излъчи еврокомисар, след като Европейската комисия обяви, че румънският премиер в оставка няма право да номинира кандидат, предаде EurActiv България. В съобщение на Комисията се казва, че правителството на Виорика Дънчила, което беше свалено с вот на недоверие по-рано този месец, не може да номинира бившия евродепутат Виктор Негреску за еврокомисар без одобрението на президента Клаус Йоханис. Дънчила предложи Негреску с писмо, изпратено до Урсула фон дер Лайен във вторник. Ден преди това новоизбраният председател на ЕК призова Румъния да посочи своята кандидатура възможно най-скоро. Президентът Йоханис, който е политически свързан с групата на Европейската народна партия (ЕНП), протестира срещу решението на румънското правителство да номинира Негреску. Президентът настоява, че сегашният премиер няма "легитимност" да вземе това решение. През септември президентът съобщи, че Дънчила не се е консултирала с него и за първата номинация на страната за еврокомисар, която беше отхвърлена. Двамата политически съперници ще се състезават на предстоящите президентски избори в Румъния през ноември. "Румънската номинация трябва да бъде приемлива за президента и трябва да бъде одобрена от Европейския парламент. В Румъния има съмнения дали представеното име (на Виктор Негреску) е издигнато по законен начин", коментира говорител на Европейската комисия. Въпросът е защо Европейската комисия изобщо е искала от правителството в оставка в Букурещ да номинира човек за позицията. Виктор Негреску не е първият румънски кандидат за еврокомисар, който не е одобрен. Рована Плумб беше одобрена от Урсула фон дер Лийен за комисар по транспорта, но тя беше спряна от парламентарната комисия по правни въпроси заради потенциален конфликт на интереси. Други неуспешни номинации са бившият евродепутат Дан Ника и държавният секретар по европейските въпроси Габриела Чиот. Нито един от тях не беше приет от Фон дер Лайен. Кметът на Букурещ Габриела Фирея също разкри, че е била помолена да заеме поста, но е отказала. Ситуацията с липсата на румънски комисар в момента е основната пречка пред встъпването в длъжност на бъдещата Еврокомисия в новия краен срок - 1 декември. Гласуването на пълния състав на комисията е насрочено за 27 ноември, но справянето и с този срок е под съмнение. Служителите на комисията дори обмислят нов срок - 1 януари. Замяната на отхвърлената от ЕП французойка Силви Гулар с Тиери Бретон, бе потвърдена от Фон дер Лайен в началото на тази седмица. Посоченият от Унгария Оливер Вархели също беше одобрен, след оттегления от правителството на Виктор Орбан бивш министър на правосъдието Ласло Трочани. Комисията обаче отказа да каже дали Будапеща ще запази ресора "разширяване". Негреску всъщност беше петата номинация за еврокомисар тази година, след като Румъния се опита да изпрати Йоан Мирча Пашку на мястото на Корина Крецу, която освободи позицията си в Комисията "Юнкер", след като беше избрана за евродепутат. В крайна сметка Букурещ оттегли кандидатурата на Пашку и остана без представител в последния месец на комисията Юнкер." - в. "Дневник".
