Една година след като космическият апарат Voyager 2 излезе в междузвездното пространство, показанията му продължават да се изучават от експертите на Земята. Пет научни изследвания са публикувани точно за тази годишнина в Nature..

Voyager 2 сега е на разстояние над 18 милиарда км от Земята, много отвъд орбитата на Плутон, пише НАСА.  И ето какво откриват изследователите по данните от него:

Има граница между междузвездното пространство и хелиосферата. Отвъд нея броят на регистрираните хелиосферни частици рязко намалява, а показателите на междузвездното лъчение се увеличават.

"Тези данни потвърдиха, че Voyager 2 е навлязъл в нов космически регион“, пояснява НАСА.

Предишни данни от апарата Voyager 1 показаха, че хелиосферата защитава Земята от 70% от междузвездното лъчение. Voyager 2 потвърди показанията на първия апарат, така че техните показания не се отнасят само за конкретното място и време на излизане в междузвездното пространство. Нашето Слънце ни държи в балон, гигантски мехур, в който условията се различават от тези извън хелиосферата.

Мистерията на магнитното поле
Наблюдение на магнитното поле от Voyager 2 потвърждава изненадващия резултат от Voyager 1: Магнитното поле в областта непосредствено отвъд хелиопаузата е успоредна на магнитното поле вътре в хелиосферата. От Voyager 1 учените имаха само една проба от тези магнитни полета и не можеха да кажат със сигурност дали привидното подравняване е характерно за цялата външна област или просто съвпадение. Наблюденията на магнитометъра на Voyager 2 потвърждават констатацията на Voyager 1.

Изтичащи частици
Ако хелиосферата е кораб, плаващ през междузвездно пространство, изглежда, че корпусът е някак херметичен. Един от инструментите за частици на Voyager показа, че малко частици от хелиосферата се промъкват през границата и в междузвездното пространство. Voyager 1 излезе от Слънчевата система близо до самата "предна" част на хелиосферата, спрямо движението на "балона" през космоса. Voyager 2, от друга страна, се намира по-близо до фланга и този регион изглежда по-порест от региона, в който се е намирал Voyager 1.

През плазмата
Двата космически кораба Voyager потвърдиха, че плазмата в местното междузвездно пространство е значително по-гъста от плазмата вътре в хелиосферата, както очакваха учените. Voyager 2 също така измери температурата на плазмата в близкото междузвездно пространство и потвърди, че тя е по-студена от плазмата вътре в хелиосферата.

През 2012 г. Voyager 1 наблюдава малко по-висока от очакваната плазмена плътност непосредствено извън хелиосферата, което показва, че плазмата е малко компресирана. Voyager 2 установи, че плазмата извън хелиосферата е малко по-топла от очакваното, което също може да показва, че тя се компресира. (Плазмата навън все пак е по-студена от плазмата вътре.) Voyager 2 също наблюдава леко увеличение на плазмената плътност, точно преди да излезе от хелиосферата, което показва, че плазмата се компресира около вътрешния ръб на мехура. Но учените все още не разбират напълно какво причинява компресията от двете страни.

Сондите Voyager бяха изстреляни през 1978 г. Първоначалната цел на двата апарата беше да изследват Юпитер и Сатурн. Те обаче извършиха епично пътуване и достигнаха там, където нищо ръкотворно не е било досега. Voyager 2 промени курса си край Сатурн, за да прелети край Уран и Нептун. Това са единствените доближавания до тези планети в историята.

Сондите Voyager завършиха своята Голяма обиколка на планетите и започнаха своята Междузвездна мисия за достигане на хелиопаузата през 1989 г. И двата апарата в момента са извън границите на Слънчевата система, първите човешки пратеници в междузвезното пространство.

Voyager 1, по-бързият от двата апарата, в момента е над 22 милиарда километра от Слънцето. Voyager 2 е на 18,2 милиарда километра от Слънцето. За да стигне от Voyager 2 до Земята светлина пътува коло 16,5 часа. За сравнение, светлината от Слънцето достига Земята за около осем минути.

Повече информация за Voyager: https://voyager.jpl.nasa.gov/