Някога те владееха света. На тях се крепеше ежедневието ни. Отговаряха за критични бизнес комуникации, съхраняваха важни документи, музика, видео. Те ни свързваха и разделяха. Днес всички те са само полузабравен спомен, а за едно цяло поколение – причудлив анахронизъм, предизвикващ объркана усмивка и въпроса: „Ама за какво се е използвало това?“.

Старите технологии, изпратени в историята за по-малко от три десетилетия, пенсионирани от компактните мощни и гъвкави смартфони, таблети и преносими компютри, обаче все още имат своето сантиментално място в сърцата ни. На тях е посветен този носталгичен текст – на някога служилите ни вярно, излезли от употреба, но не и забравени класически технологични продукти от едни по-невинни времена.

Пишещите машини

Изцяло механичните прародители на модерните компютри днес, разбира се, имат място единствено в музея. Но когато се появяват за пръв път в далечната 1575 година, те са истинско технологично чудо, което позволява много бърз набор на печатан текст с високо качество – нищо общо с тромавите, бавни, а често грозни и нечетливи ръкописни записи.

Макар че отдавна не се използват, все пак има нещо дяволски очарователно в онова характерно чаткане на клавишите, в онази тежка, металическа стабилност на писане, която само една пишеща машина може да предложи. Как иначе да си обясним тоталния ренесанс на класическите механични клавиатури, който наблюдаваме днес? Просто в използването на набор от шумно щракащи клавиши има толкова много индивидуалност и характер, които липсват на масово използваните мембранни клавиатури на повечето настолни и мобилни РС.

Матричните принтери

Малко след като компютрите започнаха да стават „персонални“ и вече не заемаха по един хол пространство, те се научиха и да печатат. Едно от първите принт устройства в историята не се различаваше особено много като принцип на действие от добрите стари печатни машини. То печаташе текст посредством масив от тънки, механични игли (матрица), които нанасяха удари по мастилена лента. Бавно, шумно и примитивно, но все пак по-бързо и ефикасно, отколкото печат „на ръка“, машинописно. Разбира се, появилите се по-късно първо мастиленоструйни, а след това и лазерни принтери бързо изпратиха матричните принтери в историята.

Факс машините

Преди интернет и електронната поща те бяха основното средство за бърз обмен на документи на големи разстояния. Този вид машини разчитаха на класическите наземни телефонни линии като основно средство за трансфер на информация. Те превръщаха документите в аудиочестотни тонове, които приемната факс машина трансформираше обратно в текст и графика.

Разбира се, от гледна точка на модерния безхартиен офис подобна технология изглежда, меко казано, архаична – бавна, ненадеждна и неефикасна. Да не говорим колко е вредна за околната среда „благодарение“ на солидното количество използвана хартия.

Днес футуристични методи за автоматизиране на документооборота на всяка бизнес организация тотално обезсмислиха тромави и ненадеждни технологии като факс машините, а скоро вероятно ще изпратят в заслужена пенсия и по-модерните печатни средства като лазерни и струйни принтери. Софтуерни пакети като E-PROCESS на Konica Minolta например позволяват ограничаване до минимум или директно премахване на необходимостта от използване на хартиени документи.

На практика E-PROCESS е изцяло виртуален офис, базиран в облака. След като веднъж даден бизнес документ е сканиран и качен в системата, целият последващ процес свързан с архивиране, управление и контрол се извършва от интелигентен софтуер.

И тъй като става въпрос за уеб базирана платформа, то с нея можете да боравите от всяка точка на света и по всяко време - достатъчно е да имате под ръка свързано към интернет устройство - таблет, смартфон, лаптоп.

Телефоните с шайба и наземните линии

Много хора свързват класическия наземен телефон с името на Александър Греъм Бел, но в действителност първият изобретател, описал идеята за „гласов телеграф“, е италианецът Иноченто Манцети, и то още през 1844 година – цели 32 години преди Бел да регистрира своя патент. Днес, 175 години по-късно, класическите наземни телефони са вече практически изчезващ вид – все още се срещат тук-там в по-модерния си дигитален формат, но са напълно забравени в по-стария си, аналогов вариант, в който избирането на цифрите става с въртяща се шайба.

С все по-масовото разпространение на мобилните комуникации скоро добрите стари наземни телефони ще заемат заслуженото си място в музея на пенсионираните технологии, заменени от по-ефикасно, бързо и удобно средство за отдалечено гласово общуване.

Пейджърите

Преди мобилните ни телефони да се „научат“ да обменят кратки текстови съобщения, известни днес като SMS, едно цяло поколение между 1950 и 1980 разчиташе на един друг вид причудливи устройства. Те представляват средство за еднопосочно общуване и най-често се използваха от хора на отговорни позиции и в служби, при които подобен формат на комуникация беше от критично значение – лекари, полиция, спешна помощ.

Макар и с доста ограничена функционалност, пейджърите имаха огромно предимство пред масовите тогава наземни телефонни комуникации – бяха мобилни и позволяваха собственикът им да бъде известяват винаги и по всяко време за възникнали критични ситуации.

Днес тези странни устройства, запълнили за кратко технологичната пропаст между стационарни и мобилни телефони, са причудлива екзотика, която можете да срещнете само във филмите на Марвел, където шефът на S.H.I.E.L.D. използва пейджър, за да се свърже с Каръл Денвърс a.k.a. Captain Marvel.

Флопи дисковете

Някога през 70-те години на миналия век тези крайно ненадеждни гъвкави магнитни дискове, изработени от мека пластмаса, бяха основната медия за запис и разпространение на информация. Първите 8-инчови флопи дискове (или както често ги наричахме „дискети“) имаха капацитет от „скандалните“ 80 килобайта! Само за сравнение типичен модерен Blu-ray диск може да поеме около 25 милиона килобайта информация!

През 80-те флопи дисковете еволюираха и вече се предлагаха в значително по-малък формат – 3.5 инча, и позволяваха по-висока плътност на запис. В резултат максималният им обем скочи значително до цели 1.44 МВ. Макар да звучат смешно по съвременните терабайт стандарти, за времето си тези цифри действително бяха внушителни – първата версия на Microsoft Word за MS-DOS например беше с размер едва 360 килобайта.

Ограниченият обем обаче далеч не беше единственият недостатък на флопи дисковете. Поради магнитната си природа те бяха изключително уязвими на външни влияния – топлина, електрически полета, физическа повреда. През 90-те размерите на повечето популярни приложения вече започнаха сериозно да надхвърлят ограниченото пространство на флопи дисковете – Adobe Photoshop например се разпространяваше на близо дузина дискети.

С времето по-големите и надеждни оптични дискове започнаха все повече да изместват флопи дисковете като медия за съхранение на информация, а по-късно на свой ред предстои съвсем скоро да бъдат пенсионирани от широколентовия интернет.

Видео- и аудиокасетите с магнитна лента

През 80-те касетките бяха основното средство за запис и разпространение на музика и видео. Индустрията за отдаване на видеокасети под наем беше многомилиарден бизнес и едва ли някой е предполагал, че четири десетилетия по-късно всеки ще може да гледа филми и да слуша музика изцяло поточно, без необходимост от каквато и да било медия за локално съхранение.

За кратко оптичните дискове поеха нещата заради по-солидния си капацитет и по-високата си надеждност като формат за съхранение на информация, но дори и те бяха бързо изпратени в музея от евтиния и лесен широколентов достъп до интернет. Днес бъдещето е в стрийминга!

Дисплеите с катодно-лъчева тръба

На фона на т.нар. плоскоекранни монитори добрите стари „лампови“ телевизори и РС дисплеи изглеждат неугледно и архаично. В действителност обаче те като технология бяха актуални впечатляващо дълго време – от 1869, когато е поставено началото на първите катодно-лъчеви екрани, та чак до 2007, когато на практика бяха окончателно изместени от плазмените и течнокристални панели.

При все че отдавна са в музея, все още има хора, които с носталгия въздишат по CRT дисплеите – най-вече заради факта, че те предлагаха фантастично време за реакция – поне толкова добро, колкото най-бързите LCD и OLED модерни матрици. Катодно-лъчевите екрани нямаха също така никакви проблеми със зрителните ъгли и загубата на качество – недостатък, с който дори най-скъпите плоски панели днес все още се борят.