Прекомерната ревност е причина за всеки пети развод и е най-честата причина за посещение при психотерапевт, показват данни от световната статистика. От друга страна тя нанася и значителни вреди на здравето ни, сред които главоболие, безсъние, безпокойство и храносмилателни проблеми.
"Според скалата на стреса ревността може да се сравни с внезапен удар, от който спира сърцето", обяснява италианският професор по психология Карло Симонели.
Извършено от екипа му изследване показва, че съществуват 5 вида ревност: маниакална, депресивна, параноична, хипертрофирана и страх от раздяла. Нерядко тя се превръща в патология и придобива биохимична основа. Натрапчивият страх да не бъдеш излъган води до понижаване на нивото на серотонин - хормонът, който създава усещане за щастие.
Какво да предприемем, за да се освободим от контрола на това токсично чувство, което не само е в състояние да направи на пух и прах и най-здравите взаимоотношения, но и нанася значителни вреди на здравето ни?
Вижте 5 ценни препоръки за преборване на една от най-разрушителните човешки емоции:
1. На първо място психолозите съветват да се вгледаме в себе си и да се опитаме да разберем първопричината да попадаме в плен на ревността често и понякога без повод. Възможно е тя да е свързана с ниската ни самооценка и самочувствие, с нещо, случило се още в детството ни или е резултат от изневяра на наш бивш партньор. Не се разочаровайте, ако не откриете отговора веднага. Размишлявайте и връщайте лентата назад колкото пъти е необходимо. Това ще ви помогне да опознаете себе си и да стигнете до същината на проблема. Всъщност себепознанието е най-правилният път за справяне с чудовищата, които не дават покой на съзнанието ни. Ако е нужно, вземете лист и химикал и запишете всички минали събития, които са пораждали ревността ви, а срещу всяко едно от тях опишете начина, по който сте се чувствали.
2. "Разговаряйте" с ревността си – само така ще разберете дали причините за нея са основателни или са въображаеми. Помислете дали емоцията ви не е породена от липса на увереност или ниско самочувствие, защото именно те в повечето случаи са причина за крайните проявления на ревността като следене, ровене в личната кореспонденция и тотално незачитане на личното пространство на партньора. Ако откриете, че вашият случай е именно такъв и не можете да се справите сами, задължително потърсете съвета на психолог.
3. В случай че ревността към партньора ви е породена от конкретен повод, поговорете с него, обяснете му как се чувствате и постигнете компромисен вариант. Много често не осъзнаваме, че с някои свои действия нараняваме половинката си, а това до голяма степен би могло да бъде избегнато, ако разговаряме повече помежду си и споделяме какво ни безпокои.
4. Опитайте се да улавяте натрапчивите мисли навреме, а не да им робувате дни наред. Атакувайте ги с нещо положително – спомнете си всичко, което ви прави уверени или пък колко мило ви е прегърнал партньорът ви вчера.
5. Отдайте нужното внимание на доверието – то е съществена част от всяка връзка. Вярвайте на партньора си, потискайте желанието си да му задавате въпроси къде е бил, с кого и за колко време. Спирайте потока от подозрения, като пренасочвате вниманието си към неща, които ще ви доставят удоволствие – подгответе някаква изненада за любимия или пък хапнете шоколад, излезте с приятели, изобщо – правете нещо, което ще ви избави от токсичните мисли.