Лошите сънища, които оставят човек с чувство на страх, имат не само отрицателна, но и положителна страна - те „тренират“ нервната система и по този начин я подготвят да реагира на възможни стресови ситуации в реалния живот. Това заключение правят учените от Женевския университет и техните американски колеги, които публикуваха резултатите от своите изследвания в Human Brain Mapping.

Авторите на научната работа смятат, че сънищата могат да се използват като терапевтичен метод, за да се преодолее състоянието на тревожност при пациентите.

В първото изследване с 18 души бил проведен експеримент. Използвайки електроенцефалограма, учените измервали активността на различни части на мозъка по време на сън. На главата на всеки от участниците били поставени 256 сензора. Изследователите събуждали всеки от участниците в експеримента по няколко пъти през нощта и питали дали е сънувал нещо ужасно.

„Интересувахме се от страха - кои области на мозъка са замесени, когато се сънуват кошмари“, казва пред репортери Лампрос Перогамврос, специалист в лабораторията по съня и възприятията в Университета в Женева. „Анализирайки мозъчната активност в зависимост от отговорите на участниците в експеримента, ние идентифицирахме две области, отговорни за чувството на страх насън - островният лоб и предната цингулатна кора“, отбеляза той. Островният лоб също участва в оценката на емоциите при събуждане и се активира систематично, когато има чувство на страх. Що се отнася до предния цингулатен кортекс, той участва в подготовката на тялото да отговори на заплахата. „За първи път установихме невронни корелати на страха насън и показахме, че същите части на мозъка се активират, когато се чувства страх по време на събуждане и насън“, казва Перогамврос.

След това учените провеждат друг експеримент. Целта му е да изясни възможната връзка между страха насън и страха в действителността. В тоси експеримент участвали 89 души и те трябвало да опишат своите сънища и изпитаните емоции в тетрадка на сутринта. След това с помощта на магнитен резонанс специалистите установили как участниците в експеримента реагират на показаните им снимки на сцени на насилие или бедствия.

Оказва се, че колкото по-силен е страхът, изпитван в един сън, толкова по-малко се активира островният лоб и цингулатната кора на участниците в експеримента. Така било установено, че има връзка между емоциите насън и в будно състояние.

„Сънищата могат да се считат за истински инструменти за тренировка на бъдещите ни реакции и те потенциално могат да ни подготвят да се изправим пред опасност“, казва Перогамврос.

Учените от Женевския университет възнамеряват да проучат възможен нов тип терапия - лечение на тревожността на пациентите със сънища.