Петото поколение мобилен интернет е на прага ни. Държави като Швейцария, Обединеното кралство и Германия вече разгръщат своите мрежи от ново поколение. Очаква се те да са 100 пъти по-бързи от 4G и това би позволило въвеждането на принципно нови технологии като автономните автомобили и подобрената реалност. Но въпреки атрактивните обещания има и много тревоги – относно потенциалните последици за здравето на хората. Вредна ли е 5G технологията за нашето здраве?
През септември 2017 г. лекари и учени дадоха началото на „Жалба за 5G” – петиция, която призовава ЕС да наложи мораториум върху изграждането на 5G мрежи, позовавайки се на непосредствени опасности за здравето на хората. Става дума за опасности като увеличен риск от рак, клетъчен стрес и генетични увреждания. В петицията вече има над 250 подписа, пише Horizon.
През март тази година тогавашният министър на околната среда на Брюксел Селин Фромо блокира местния проект за 5G, като заяви, че няма намерение да превърне жителите на града в „лабораторни мишки”. В Берн, Швейцария, протест през май накара някои административни области да блокират монтирането на 5G антени.
Може ли 5G да се отрази на здравето ни наистина?
Реалността, казват експертите, е твърде сложна. „Участвали сме в стотици проучвания за електромагнитното лъчение и човешкото здраве”, заяви проф. Нилс Къстър, основател и директор на швейцарската фондация IT ITIS. Той е координатор на ARIMMORA – проект за проучване на връзката между електромагнитното излъчване от електрическите кабели и левкемията при децата.
Както мобилните телефони, така и телекомуникационните антени имат електромагнитно излъчване, независимо от това за какво поколение мрежа се използват. Те изпращат т.нар. нейонизиращо лъчение, което попада в долния край на честотния спектър. Повечето електроуреди излъчват този вид радиация – от микровълновите фурни до електрическите кабели.
Нейонизиращото лъчение има напълно различни последици за здравето от йонизиращото лъчение, което е по-високо в спектъра и включва рентгеновите лъчи и ядрената радиация. За последните се знае, че имат доказано вредно въздействие върху човешкото здраве.
Радиацията
Нейонизиращото лъчение може да ни повлияе по два начина, според проф. Къстър. Точно както микровълновата фурна загрява храната, използвайки нейонизиращо лъчение, телекомуникацииите могат да направят същото и с човешкото тяло, ако излъчват твърде много.
„Това е добре разбрано от научна гледна точка и затова са налице ясни указания за безопасност”, каза изследователят. Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения (ICNIRP) е определила норма за този вид излъчвания и непрекъснато следи топлинните ефекти.
Далеч по-малко е известно за втория начин, по който нейонизиращата радиация може да влияе – как тя ни пречи биологично, казва проф. Къстър. Има твърдения, че телекомуникационното оборудване причинява рак и електрохиперчувствителност, поради което хората изпитват главоболие, гадене или дори обриви. За тези симптоми се смята, че са резултат от излагане на електромагнитно излъчване.
Налице са обаче много малко ясни научни доказателства, че радиацията причинява въпросните симптоми, свързани с електрохиперчувствителност, казва Къстър. Световната здравна организация отбеляза, че проучванията досега не са успели да докажат или отрекат наличието на връзка.
Доказателствата за рака са още по-трудни за интерпретация. Няколко мащабни епидемиологични проучвания показват смесени резултати. Най-известното изследване по темата е проучването на Interphone сред 5000 пациенти от 13 държави, проведено от 2000 до 2006 г. То се опита да установи има ли връзка между използването на мобилни телефони и рака.
Анализът на данните заключава, че „не се наблюдава увеличение на риска от глиома или менингиом при използване на мобилни телефони”. Но за хората, които са използвали мобилни телефони по-интензивно по това време, има „предположения” за по-високи проценти на глиома. В случая обаче не могат да бъдат изключени грешки и изкривявания, така че не може със сигурност да се твърди, че е налице причинно-следствена връзка.
Някои изследвания върху клетки на животни или лаборатории показват определени отрицателни последици за здравето от радиацията. Това в крайна сметка накара Международната агенция за изследвания на рака (IARC) да класифицира електромагнитното излъчване като „вероятно канцерогенно за хората”.
Това звучи страшно, без съмнение. Но то носи голяма степен на несигурност в резултатите. Листата на растението алое вера, например, са в същата категория. Работата в бръснарница дори е класифицирана в по-висока категория на предполагаема канцерогенност: тя попада в групата „вероятно канцерогенна за хората”, поради взаимодействието на фризьорите с множество химикали.
Текущи наблюдения
В момента се провеждат и други проучвания като COSMOS, което тече в Холандия, Швеция, Финландия, Обединеното кралство, Дания и Франция. „Като цяло проследяваме 290 000 души от цяла Европа, с които се консултираме на всеки пет години”, казва проф. Ханс Кромхут, епидемиолог от Утрехтския университет в Холандия, който работи върху нидерландската част на COSMOS.
Учените използват информация от операторите на мобилни мрежи, за да проследяват действителното използване на телефони сред участниците, а след това свързват данните с резултатите за здравето. Това е необходимо, тъй като от предишни проучвания вече е ясно, че участниците изпитват трудности да определят с точност кога и колко са употребявали телефона си.
„Все още нямаме данните за рака”, казва проф. Кромхут. „Но наскоро пуснахме проучване за Швеция и Финландия, което откри връзка между честата употреба на телефон и главоболието”. Според него, и този извод не може да се приема за категоричен. Проучването е обхванало 21 049 шведи и 3120 финландци в опит да свърже употребата на телефон с прояви като главоболие, синузит и проблеми със слуха.
Сред участниците, говорили по повече от 276 минути седмично, има малко по-висока степен на съобщения за главоболие през седмицата. Но се оказа, че няма превес на която и да е от двете групи – участниците, които имат 2G-телефони (които излъчват повече радиация), или тези с 3G-телефони (които излъчват по-малко радиация).
Ако бъде открита ясна връзка между този вид радиация и рака, основната причина все още ще липсва, тъй като ние не разбираме потенциалните биологични ефекти, според проф. Кромхут. „Все още нямаме механизъм, който да обясни защо човешкото тяло би имало тази реакция”, казва той. „А без биологичен механизъм не можете да имате ясна причинно-следствена връзка, защото е също толкова вероятно нещо съвсем друго да причинява рака”.
Ново поколение вълни
Откакто ги има мобилните телефони, има и опасения относно техните отрицателни последици за здравето – първо за ранните „джиесеми”, после за третото поколение мрежи, после за 4G, сега и за петото. Но при 5G има нещо различно: милиметровите вълни.
Тези вълни са по-високо в честотния спектър от онези, които досега използвахме за мобилни комуникации – макар че все пак са нейонизиращи лъчения. Милиметровите вълни позволяват прехвърляне на повече информация, макар и на по-къси разстояния. Има съвсем малко проучвания за техните ефекти върху здравето.
Знае се например, че те не проникват през кожата ни толкова, колкото вълните с по-ниска честота. Но това може да означава и различна оценка на риска, като се обръща повече внимание на кожата.
Би било безотговорно да се излагат големи групи хора на тези полета при липсата на достатъчно данни, смята проф. Къстър. „Така че трябва да има повече инвестиции в тестове по въпроса”.
Аргумент, който често се използва срещу този вид изследвания, е, че те биват повлияни от частния сектор. Според активистите, телекомуникационните компании често финансират подобни изследвания с ясното намерение да повлияят на посоката на изводите. Проф. Къстър приема средства от частния сектор, а в Швеция COSMOS се финансира отчасти от редица мобилни оператори, но участващият научен институт би трябвало да действа като „защитна стена” между изследователите и компаниите.
Професорът казва, че резултатите от проучването не зависят от това откъде идват парите, а от качеството на изследването. „Би било добре, ако публичните институции инвестират повече в изследвания в тези области”, казва и проф. Кромхут, чието проучване COSMOS се финансира от нидерландското правителство. „По този начин можем да оставим и съмненията относно обективността на изследователите”.
От своя страна ЕС вече е финансирал някои изследвания за електромагнитното излъчване, но понастоящем няма проект на ЕС, който да се фокусира върху въздействието на 5G върху здравето.
Това поставя въпроса: ако не сме сигурни относно ефектите на 5G върху здравето, не трябва ли да забраним технологията – за да приложим принципа на предпазването? Не, според двамата експерти.
„Това би било твърде крайно”, каза проф. Кромхут. „Трябва да продължим да изучаваме и анализираме този въпрос и да сме бдителни. Но пълна забрана би била твърде крайна и ще спре технологичните иновации. През последните 20 години не сме наблюдавали голям ръст на случаите на рак на мозъка, въпреки че използването на мобилни телефони експлодира”.
Проф. Къстър също настоява за повече научни изследвания. „Докато няма консенсус в научния свят, няма да има такъв в политиката”, каза той. „Докато ефектите не са ясни, дебатът ще продължи”.
Статията е публикувана на английски език първо в Horizon, The EU Research and Innovation Magazine
дайте да не се заблуждаваме
антимишок