Виждайки връстници, които обиждат момичета и жени, момчетата тийнейджъри стават по-жестоки, твърдят учени от Питсбъргската медицинска школа. Проучването е публикувано в Американското списание за превантивна медицина.
Това е първата работа, в която влиянието на различни видове насилие върху поведението на момчетата тийнейджъри е изследвано на обществени места, а не в училища или болници, отбелязват авторите на работата.
Те интервюират 866 момчета на възраст между 13 и 19 години в библиотеки, църкви и други обществени места в 20 области на Питсбърг. 619 от тях съобщават, че са имали романтична връзка с момиче. От тях всеки трети признава, че през последните девет месеца е проявил жестокост към партньорката си. Повече от половината от анкетираните момчета съобщават, че са насилвали сексуално някого.
Почти 70% съобщават, че са участвали в бой, заплашвали са някого с оръжие и дори са ранявали.
Някои от момчетата съобщили, че виждат връстниците си да проявяват физическо насилие към момичета и жени два или повече пъти, или грубо да коментират телата им. Както се оказва, тези момчета са 2–5 пъти по-склонни да извършат насилствени действия срещу други хора, включително жени. По-вероятно е да бият или унижават някого, да принуждават момичетата да правят секс на срещи и да ги изнасилват.
Наблюдавайки други младежи, тийнейджърите формират стереотипи за това как изглежда мъжествеността, обясняват изследователите. Така мъжкото поведение започва да се свързва с насилие и грубост към момичетата и желание да се бият с друг човек.
В същото време момчетата, които споделят принципите на равенството между половете, са по-малко склонни да проявяват агресивно поведение, твърдят учените. В допълнение, по-малко вероятно е те да правят хомофобни шеги.
"Някои тийнейджъри разглеждат хомофобските изявления и прякори като форма на приемливо, може би дори просоциално взаимодействие с връстниците си", обяснява д-р Алисън Кулиба.
"Движението Me Too показа колко широко разпространено е сексуалното насилие и склонността към унижаване на жените в нашето общество", казва водещият автор д-р Елизабет Милър. "Нашите открития показват широкото въздействие, което сексуалният тормоз и насилието оказват върху тийнейджърите. Струва си да бъдат научени подрастващите да оспорват негативните полови и социални норми и да прекъсват неуважителното и злонамерено поведение на своите връстници."
Сред зрелите мъже тенденцията за посегателства се увеличава при тези, които злоупотребяват с алкохол и наркотици, установиха изследователи от Оксфордския университет, анализирайки данни за десетки хиляди шведски мъже, задържани по обвинение в домашно насилие.
За домашно насилие сред любителите на алкохола и незаконните вещества са привлечени под отговорност 6–7 пъти повече мъже, отколкото сред хората, които водят сравнително трезв живот.
Психичните заболявания и поведенчески разстройства, като депресия и ADHD (разстройство на хиперактивност с дефицит на внимание), също допринасят за развитието на агресивно поведение, при което мъжете бият, заплашват, прибягват до сексуално насилие, отбелязват авторите на работата.
"Досега програмите за рехабилитация на престъпници не са били достатъчно ефективни, което може да отразява липсата на надеждни доказателства за съществуването на рискови фактори, на които си струва да се обърне внимание", казва Файзъл. "Програмите за превенция и намеса трябва да се съсредоточат върху злоупотребата с вещества, за да се предотврати рецидив".
Въпреки че проучването показва известна зависимост между домашното насилие и злоупотребата с алкохол и наркотици, към резултатите от него трябва да се подхожда с повишено внимание, заяви Вера Бърд, британски политик, който се застъпва за жертви на домашно насилие.
"Много извършители на домашно насилие под въздействието на алкохол са насилствени и трезви", каза тя пред Би Би Си. "И много извършители на домашно насилие нямат проблеми с наркотиците и алкохола, така че би било грешка да се пренасочат ресурси от проблемите на домашното насилие към борбата срещу алкохолизма и наркоманията".