Днес България отбелязва 172 години от рождението на един от най-великите си синове – Христо Ботев. Пррояви по този повод има в цялата страна и хиляди се прекланят пред живота и делото му. В Асеновград пред паметника на поета-революционер цветя ще поднесат представители на местната власт, ученици от ОУ "Христо Ботев" и граждани. Обявеният за това час е 13:15 ч.
Христо Ботев е роден на 6 януари (25 декември по стар стил) 1848 г. в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева в Калофер. Вероятно е роден в стая на училището, в която са живели родителите му. Малко по-късно в Калофер е построено ново училище и семейството наема къща на Генко Филов, в която Ботев прекарва първите няколко години от живота си. Тази къща е унищожена по време на Руско-турската война, но през 40-те години на XX век е възстановена и превърната в Национален музей "Христо Ботев".
През 1854 г. Ботьо Петков не успява да се споразумее с калоферската община за заплащането си и се премества в Карлово. Там семейството живее в къщата на майка му в Табашката махала, а Христо тръгва на училище, като негов учител е баща му. През 1858 г. Ботьо Петков обвинява управата на карловската община, че се опитва да си присвои пари, завещани за училището, след което се връща в Калофер. Там Христо постъпва в местното трикласно училище, където учител става баща му. Октомври същата година млазежът заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Под негова редакция излиза новия орган на революционната партия – в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг край Козлодуй.
От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Враца, център на революционния окръг, минавайки през селата Бутан и Борован, но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците, въпреки предварителните очаквания.
През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък.
На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.
Към полунощ срещу 20 май (1 юни по нов стил) четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение. Това е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Христо Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с безсмъртното си творчество, така и с пламенното си революционно дело.
