Казусът с Нено Димов продължава да е водеща тема за вестниците.

"Министърът на околната среда и водите в оставка Нено Димов остава за постоянно в ареста. Това реши Специализираният наказателен съд. Искането на Специализираната прокуратура беше отправено днес, като преди това министърът на околната среда и водите в оставка беше задържан за 72 часа. Съдия Цветан Колев прие мотивите на обвинението, че престъплението, в което Димов е обвинен, е тежко, има преки доказателства, че го е извършил и може да влия на свидетелите, ако бъде пуснат от ареста. Той добави и още един аргумент - достигането до критично положение в Перник "задължава държавата да осигури всички възможности за установяването на истината и вината". Една от тези възможности била именно да остави Димов в ареста. Решението ще бъде обжалвано на 16 януари пред Апелативния наказателен съд. Според адвоката на Нено Димов Ина Лулчева решението издавало безпомощност. Тя каза, че оставката на Димов е приета от премиера Бойко Борисов и трябва да бъде гласувана от Народното събрание и аргументът на прокуратурата, че клиентът ѝ може да влияе на свидетели в ролята си на министър е несъстоятелен. От своя страна наблюдаващият прокурор Ангел Кънев остана доволен от решението на съда. На въпрос как оставянето под стража на Димов ще помогне на прокуратурата в събирането на нови доказателства той се позова на съда. "Ето, и съдът прие, че задържането под стража ще помогне за установяването на истината", заяви той, като добави, че разследването продължава и могат да бъдат подведени под отговорност и други длъжности лица. На въпрос на "Дневник" какво е наложило Димов да бъде задържан първо в полицейското управление, а не на другия ден, когато му се повдигне обвинението, Кънев отговори, че въпросът не е от компетенцията на прокуратурата. "Попитайте МВР, те са упражнили своите правомощия по закона за МВР", каза той. Димов е обвинен в умишлена безстопанственост. Според държавното обвинение има достатъчно доказателства, че от 1 януари 2018 г. до 17 ноември 2019 г. министър Нено Димов е издавал разрешителни за промишлено ползване на вода от язовир "Студена" за дружествата "Стомана индъстри" и "Топлофикация" - Перник, въпреки че всеки месец и многократно е получавал доклади с информация, че обемът на водите в язовира драстично намалява. По време на гледането на мярката Лулчева заяви, че няма нито едно доказателство, че Димов е бил уведомен до ноември за проблемите с яз. "Студена" и предстоящия режим на водата в Перник, който започна на 18 ноември. По думите ѝ има ресорен зам.-министър, който отговаря за водните басейни. Преди да достигне писмо за подпис от министъра, то минава през администрация и преглед от ресорния зам.-министър, обясни още тя. "Аз съм изпълнявал съвестно правомощията си", беше коментарът на Димов. Проверка на "Дневник" в сайта на екоминистерството показва, че Красимир Живков отговаря на посочения от защитата на Димов профил. Той е бивш областен управител на Софийска област. Преди това от 1999 г. до 2003 г. е заместник-кмет на Правец, а от 2003 г. до 2009 г. е кмет на града." - в. "Дневник".

"Очаква се коалиционният съвет да заседава във вторник по въпроса кой да бъде назначен за министър на околната среда и водите след ареста и оставката на Нено Димов. Днес специализираният наказателен съд реши той да остане за постоянно в ареста. За фаворит за стола на Димов неофициално се смята заместник-председателят на ВМРО Искрен Веселинов, който е и председател на парламентарната комисия по регионално развитие, прогнозира БЛИЦ. Веселинов е инженер по професия. Другият вероятен кандидат е настоящият заместник на Нено Димов в екоминистерството - Николай Кънчев. По образование той е историк. Бил е и заместник-председател на ВМРО, депутат и журналист. В екоминистерството отговаря за управлението на отпадъците. По темата обаче продължава разследването за вноса на боклуци от Италия. Спрягат името и на министъра на околната среда в кабинета Борисов1 - Нона Караджова." - в. "Стандарт"

Газопроводите и енергийната независимост също са сред темите с продължение в съботните вестници.

"САЩ vs. "Турски поток": Гърция изгражда Източносредиземноморския газопровод Раздразнението на САЩ от изграждането на Турски поток укрепва позицията на Гърция за изграждането на Източносредиземноморския газопровод (EastMed), коментира гръцката телевизия Скай. Цитирана от. Проектът за газопровод, който да пренася газ от находищата в Източното Средиземноморие към Европа, намалява енергийната зависимост на Европа от Москва. Тристранното споразумение за Източносредиземноморския газопровод беше подписано на 2 януари от Гърция, Кипър и Израел в Атина. САЩ приветстват проекта. Държавният департамент на САЩ се обяви срещу втората тръба на газопровода Турски поток в изявление на говорител на американското външно ведомство..." - в. "24 часа".

"Възхищаваме се на отдадеността на българския народ по пътя към демокрацията. Демокрацията е процес, който никога не свършва и трябва да се полагат усилия за постигане на демократичните ценности. Силата на България зависи от силата на нейната демокрация. Това каза в интервю за БНР заместник държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Дейвид Хейл. Той добави, че сътрудничеството между двете страни ще се задълбочи още повече и заради това България се нуждае от стабилна демокрация. Като основни приоритети в бъдещите съвместни действия Хейл посочи продължаването на съвместната работа в борбата с корупцията и върховенството на закона. По думите му в стратегическия диалог между САЩ и България е постигнат добър напредък. Според него двустранното сътрудничество ще надгражда постигнатите резултати след срещата на премиера Бойко Борисов с американския президент Доналд Тръмп в края на миналата година. Хейл посочи и няколко от акцентите в бъдещите съвместни действия. Сред тях са създаването на 10-годишна пътна карта за сътрудничеството в отбраната, развитие на 5G технологията и енергийната сигурност на България. Той приветства решението на правителството държавната компания "Булгартрансгаз" ЕАД да придобие 20% от капитала на проектната компания "Газтрейд" С.А., която изгражда терминала за втечнен природен газ край гръцкия град Александруполис. За зам.-държавния секретар това ще подобри диверсификацията на целия Балкански полуостров. Хейл е третият по важност човек в американската дипломация и трябваше да води американската делегация за началото на стратегическия диалог САЩ-България, започнал в сряда, но обясни, че се е наложило да остане във Вашингтон заради кризата с Иран. По план беше предвидено да се срещне и с Борисов, който се включи в церемонията по пускането на газопровода "Турски поток", който според Хейл ще бъде използван от Русия като политически инструмент, с който да разделя Европа. "Фундаменталният проблем е, че Русия не спира с агресивното си поведение и това е голямото препятствие пред подобряване на отношенията ни. Разочароващо е - руското правителство не желае да поеме отговорност за агресивните си действия и не променя поведението си." Начинът, по който се държи Москва, води до международна изолация, от което Русия страда, допълни Хейл. "Но за това може да вини само себе си." "Русия е конкурент [на САЩ], понякога доста твърд и изобретателен, но все пак просто конкурент", отговори той на въпрос дали страната е враг, заплаха или просто конкурент. Хейл допълни, че САЩ искат по-добри отношения с Москва и за отворени за такъв диалог и лично той е имал продължителни разговори със своя колега във външното министерство на Русия. Имаме канали за комуникация по въпроси като Сирия, Северна Корея, контрола над въоръженията, ситуацията в Близкия изток като цяло. Хейл бе запитан и дали Вашингтон би се ангажирал с предотвратяване на евентуални дестабилизиращи действия на Турция в нашия регион след евентуални санкции заради сближаването ѝ с Москва." - в. "Дневник".

"След преговори с Владимир Путин в Москва, продължили близо 3 часа и половина, германският канцлер Ангела Меркел заяви, че проектът "Северен поток 2" е законен според правилата на ЕС и трябва да бъде довършен, въпреки американските санкции от 21 декември. Европа само ще спечели от него, източниците на газ трябва да бъдат разнообразявани, а Берлин е против санкции на която и да е държава, които имат екстериториален ефект, добави тя. Меркел продължи да нарича газопровода чисто икономически проект, а Путин заяви, че Москва сама ще го дострои без привличане на партньори. Краят на строителството вероятно ще се измести с няколко месеца, "но в края на тази или началото на следващата година той ще заработи". Сред обсъжданите теми са били кризите в Сирия, Либия, Ирак, Иран и Украйна. За либийската криза, която все повече прилича на сирийската заради намеса на външни фактори, Меркел съобщи, че се надява в неделя враждуващите страни да започнат примирие и че скоро ще им изпрати покани за специална конференция в Берлин с водеща роля на ООН. Целта е Либия да получи шанс отново да бъде суверенна и мирна страна, добави тя. Запитан за присъствието на руснаци в Либия, Путин отвърна, че "ако там има руски граждани, те не представляват интересите на руската държава и не получават пари от нея"." - в. "Дневник".

Пазарът на труда също е сред тематичните акценти.

"Новината за 9-часов работен ден е абсолютно фалшива, каза по "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ президентът на "Подкрепа" Димитър Манолов. "Няма такова нещо и никому не е минавало през ум", категоричен беше той. Той смята, че това е пълен абсурд, особено при положение, че световните тенденции вървят в обратната посока. "Истината е, че ние имаме един проблем стародавен с полагането на извънреден труд дотолкова, доколкото в нашия закон е записано 86-а година, че извънредният труд е забранен. След това следва една система от ако, обаче и така нататък", каза Манолов. Манолов обясни, че и при разговори с работодателите е станало ясно, че и те не са фенове на тази идея и има относително съгласие за това, че извънредния труд се заплаща изключително ниско." - в. "24 часа".

"Борисов обяви, че безработицата е паднала до 3.7% Безработицата в България през месец ноември 2019 г. се понижи до 3,7%. Това написа в профила си във Фейсбук премиерът Бойко Борисов. Според него това е най-ниското ниво от 2000 г., откогато "Евростат" разполага с данни за страната ни. "Младежката безработица в България също намалява до 7,0%, спрямо 10,7% през ноември 2018-а. И през 2020 г. продължаваме с ефективните действия, за да има добри условия на пазара на труда за българските граждани, работодателите и инвеститорите у нас", съобщава още министър-председателят." - в. "Сега".

Вестниците отделят място и на тенденциите при доходите и данъците.

"Общите постъпления от дaнъци и ocигуритeлни внocки пo cмeткитe нa Нaциoнaлнaтa aгeнция зa прихoдитe зa 2019 г. са 23 милиaрдa и 870 млн. лв., съобщиха от пресцентъра на прихoднoтo вeдoмcтвo. Cумaтa e c рeкoрднитe 2,8 млрд. лв. пoвeчe cпрямo пocтъплeниятa прeз 2018 г. и c oкoлo 628 млн. лв. нaд плaнирaнoтo зa гoдинaтa, отбелязват още от НАП... По данни на НАП, дaнъчнитe прихoди възлизaт нa 13,3 млрд. лв., кaтo oт дaнъкa върху дoхoдитe нa физичecкитe лицa в хaзнaтa ca влeзли нaд 3,6 млрд. лв.; пocтъплeниятa oт кoрпoрaтивни дaнъци ca 2,8 млрд. лв., a нeтнитe прихoди oт ДДC възлизaт нa 6,8 млрд. лв. Oт приходната агенция посочват още, че оcигуритeлнитe внocки, пocтъпили в бюджeтa ca oбщo 10,3 млрд. лв. в тoвa чиcлo 6,2 млрд. лв. внocки зa държaвнoтo oбщecтвeнo ocигурявaнe, 2,6 млрд. лв. здрaвнo-ocигуритeлни внocки и 1,5 млрд. лв. зa дoпълнитeлнo зaдължитeлнo пeнcиoннo ocигурявaнe." - в. "Труд".

"40 мерки за подобряване на бизнессредата и повишаване на доходите ще залегнат в тристранно споразумение, което се очаква да бъде подписано между държавата, работодателските организации и синдикатите до края на януари. Целта е мерките да бъдат изпълнени до края на мандата на кабинета. Разработването им бе договорено на среща с премиера Борисов преди Коледа. Първите преговори започнаха в понеделник с вицепремиера Томислав Дончев, а след това в разговори се включват и финансовия министър Владислав Горанов, както и социалния - Деница Сачева. Сред обсъдените теми са реформи в сферите икономика, енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси. Договаряне на минимални заплати според икономическия сектор и квалификацията от 2021 г., първите три дни от болничните отново да се плащат от НОИ, възстановяване на данък върху дохода на работещи с ниски приходи, плащане на заплатите по банков път и обща позиция за зелената сделка са част от пакета, за които четирите работодателски (АИКБ, БСК, КРИБ, БТПП) и двете синдикални организации (КНСБ и КТ "Подкрепа") вече са си стиснали ръцете и чакат одобрението на държавата. Много от предложенията са в суров вид и без конкретика, други имат нужда от прецизиране. Но 40-те мерки могат да се обединят в 14 теми, по които държава, работодатели и синдикати търсят пресечна точка, за да осигурят по-добър живот на хората в страната.

1. Зелената европейска сделка. От думите на президента на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров България е до голяма степен губеща страна от предложението на новата Европейска комисия. "Борбата с климатичните промени безспорно е глобален въпрос и не е без значение. В същото време, когато ЕС изпуска 9% от глобалните емисии, а на форума в Мадрид големите замърсители - САЩ и Китай, казаха, че не им пука, с този план ние се самоубиваме ритуално. Дори да стигнем 0% емисии през 2050 г., останалите 91% пак ще убият планетата. Вярно е, че ще има въглероден данък, но това, което ще идва от Сърбия, Македония и Турция, ще го дишаме ние. Този зелен радикализъм е изключително неразумен. Поискахме и от премиера Бойко Борисов, и от президента Румен Радев обща позиция. Изключително важно е по тази тема да се загърбят различията, да сме единни и да отстояваме интереса си", коментира Димитров. Според него тази цел трябва да се защитава по същия начин, както се отстояват и останалите два приоритета за годината - членството в ЕRM-2 и влизането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
2. Доходите на бедните. Особен интерес предизвика предложението за възстановяване на данък върху доходите на служители с ниски приходи и материални възможности съгласно "праг", който предстои да бъде прецизиран. Идеята е данъкът да се връща до размер, равен на дължимия за минималната работна заплата. Подобно предложение през годините циркулираше, но досега не е срещало одобрението на Министерството на финансите.
3. Увеличаването на заплатите. Текстовете предвиждат както фиксирано увеличение на възнагражденията на чиновниците, така и въвеждане на препоръчителен процент на ръст на заплатите в частния сектор.
4. Банкови преводи на заплатите. Предложен е текст, според който всички фирми с над 50 служители трябва да плащат заплатите по банков път. Това обаче е свързано и с ангажимент от банките за намаляване на такси и комисиони.
5. Минималната заплата. Тя от години е препъникамък в преговорите. Компромисният текст включва да има минимална заплата за страната, която да се договаря всяка година, а не някой да я определя административно. Паралелно с това ще се договаря минимална заплата по икономически сектори и по 3 категории персонал - ниско, средно и висококвалифициран. Първоначално ще се стъпи на класификатора на минималния осигурителен доход. Ще има и почасови ставки, а не една. Впоследствие се предвижда да отпаднат и минималните осигурителни доходи, които ще бъдат заменени от новия механизъм за минималните заплати.
6. Болничните. Едно от най-чувствителните предложения е бизнесът да спре да плаща първите три дни от болничните - мярка, която беше въведена по време на финансовата криза. Преди това те се изплащаха от Националния осигурителен институт. Това би означавало сега, че разходът на държавата ще скочи с близо 200 млн. лв. на година. В проектоспоразумението е записано, че първите 3 дни от болничните ще се плащат отново от НОИ, като в замяна на това бизнесът поема други ангажименти, сред които да възстановява част или целия данък общ доход за бедните работници. Изказът засега по тази тема е доста общ и предстоят експертни разчети.
7. Затягане на контрола при болничните. Предложени са няколко варианта. Един от тях е възможност през колективното трудово договаряне да се извършва доплащане от работодателите, така че дори първите три дни да се върнат в НОИ, това означава само 80% от възнаграждението. Идеята е бизнесът да доплаща в зависимост от колективните договори още 20%, и така болният да получава почти 100% от заплатата си. 8.Плащането на осигуровките. Тук няма единна позиция. Бизнесът настоява да не се получават обезщетения от осигурителната система, когато не са внесени осигуровките. Синдикатите обаче не са съгласни и предлагат текст, който да намали срока, в който фирмите могат да начисляват и да обявяват в НАП дължими вноски, без да ги плащат. В момента няма крайна дата за внасянето на вноските, а след 5 г. изтича давностният срок и те вече не са дължими..." - в. "Стандарт".