Властите приеха предложената от премиера Бойко Борисов идея да се създаде държавен ВиК холдинг, в който да влязат всички местни дружества. Капиталът на "Български ВиК холдинг" ЕАД ще е в размер на 1 млрд. лв. ще се формира от тазгодишния бюджет. Разбира се, идеята е да се предотвратят водни кризи като тази в Перник. Само че вероятно ще се постигне обратен ефект заради някои от следните проблеми. Анализ на Money.

Проблемът с централизацията

Централизираното взимане на решения никога не е най-бързият и точен подход, освен в много малки организации. Информацията трябва да стигне от локацията с проблем до централата, да се вземе решение и тя да се върне обратно. Това обикновено отнема време, да не говорим, че могат да се получат всякакви изкривявания по пътя.

Интересното е, че именно липсата на комуникация е сред причините, довели до състоянието на язовир "Студена", освен некачественото управление от страна на Министерството на околната среда и водите, е проблем с комуникацията - От местното ВиК не са уведомили навреме, че във водоизточникът няма достатъчно вода, за да се вземат мерки предварително.

С още един слой в лицето на националния холдинг ВиК тази група проблеми няма да станат по-лесно предотвратими. Всъщност ще се влошат.

Загубата на отговорност

За момента беше уволнен директорът на ВиК Перник Иван Витанов за това, че не е сигнализирал навреме за кризисно ниското ниво на язовира, а бившият министър на околната среда и водите Нено Димов подаде оставка. Лесно може да се допусне как когато има още едно звено по веригата, институциите ще започнат да си прехвърлят топката за управленските решения.

В крайна сметка, наказан при следващия такъв инцидент може да се окаже отново никой, докато хиляди (в случая - около 100 хил. души) стоят месеци наред обратно в каменната ера.

Липсата на частна инициатива

Може да е шокиращо, но подобен проблем едва ли би се случил, ако язовирът (или, което е още по-добре, цялата водопреносна система) беше частен. През годините държавата се е доказала като лош стопанин на водоемите в цялата страна, при това не само по отношение на нивото на водата в тях.

Скъсването на язовирни стени и диги е на практика хроничен проблем, а същото важи и за липсата на поддръжка. Например през лятото проверка в община Тунджа на 129 язовира установи, че само десетина са изрядни. Дори и примерът да не е приложим за всички региони на страната, дял, по-нисък от 10%, е плашещо нисък.

Резултатите от държавното стопанисване и управление (или по-скоро липсата на такива) на водоемите се виждат ежегодно всяка година, когато при скъсване на диги се наводняват населени места и хората рязко се превръщат в безимотни. Така в текущата ситуация се оказва, че както твърде малко, така и твърде много вода са на практика опасни.

Унищожаването на данъкоплатски средства

Сумата от 1 млрд. лв. изобщо не е малка. Тя е почти равна на вноската ни в ЕС за тази година (1,3 млрд. лв.) и е повече от разходите за култура и спорт (общо 0,7 млрд. лв.). Предвид изтъкнатите по-горе фактори едва ли новата "структура шапка" ще е особено ефективна (дори вероятно ще е обратното), което само по себе си я прави безсмислена.

Тук обаче има и още три компонента. Първият от тях е, че откриването на толкова скъпа институция ще се превърне в удобен повод за назначаване на близки до управляващите служители - феномен, който се наблюдава на всяко ниво на публичната администрация, което допълнително подрива ефективността ѝ. Вторият е, че всяка една държавна структура, за съжаление в България почти по презумпция, крие рисковете да се превърне в черна дупка за корупция - нещо, от което

Третият е свързан с макросредата. В условия на задаваща се рецесия, управляващите трябва да мислят как да спестяват средства, а не как да похарчат всеки лев, до който се докопат. За жалост, виждаме проявление именно на втория начин на мислене. Той води до структурни изкривявания на средата, да не говорим за липсата на средства, с които ще се окаже страната, когато рецесията всъщност настъпи. Но това не е проблем на управляващите, които в момента раздават с щедри шепи, защото държавните заеми се плащат от данъкоплатците.

Заключение на неприключил казус

До ситуацията в Перник се стигна, защото държавата си е присвоила стопанисването и управлението на водните ресурси. Разбира се, както всяка друга услуга, няма никакъв смисъл тя да се предоставя от държавата, както може би в областта вече добре разбират. Не е нужно да си представяме какво би се случило, ако тя влезе в управлението на други важни неща, като храните (дефицити до 90-те години), образованието (деветокласниците у нас са на челните места по функционална неграмотност) или детските градини (също без достатъчен капацитет).

Абсурдна е идеята е, че ни трябва още повече държава, за да се разрешат проблемите, създадени от държавата. Това е като да се каже, че един алкохолик има нужда от още пиене, за да си излекува цирозата. Тогава до какво ще доведе новата структура?

Предвид текста по-горе, то вероятно няма да е подобряване на услугите за гражданите. Напротив, по този начин се създава още по-сложна структура, а колкото по-сложна е една такава, толкова по-уязвима е на проблеми. Но това не е най-лошото. Холдингът на практика представлява още една брънка, в която да потъват пари - засега 1 млрд. лв., звено, което ще направи взимането на решения по-тромаво, а не по-бързо, структура, чрез която индивидуалната отговорност ще се размие още повече, и поредна потенциална дупка за корупционни схеми.

Така не само държавата не разрешава системно проблемите, които сама е създала, но и създава възможност в бъдеще всеки град да изпитва проблемите на Перник, само че още по-скъпо за данъкоплатеца, защото 1 млрд. лв. от джоба ни ще са потънали във ВиК холдинга.