Миналата година Австралия официално призна първото изчезване на вид поради климатичните промени. Това е рифовият мозаечен плъх, който глобалното затопляне лиши от обичайното му местообитание.

Птицечовки, костенурки, тихоокеански орки и около милион видове растения и животни са близо до изчезване, според Междуправителствената група по биоразнообразие и екосистемни услуги (IPBES). Според прогнозите на датски и шведски изследователи до края на века почти всички застрашени животни ще изчезнат, което означава, че планетата е навлязла в ера на ново масово изчезване.

Дори насекомите изчезват
Според експерти на IPBES, една десета от всички съществуващи растителни и животински видове ще изчезнат през следващите десетилетия. Над 40% от земноводните, 33% от рифовите корали и над една трета от морските бозайници са застрашени. В риск са почти една четвърт от всички сухоземни видове.

Освен това учените са регистрирали бързо намаляване на броя на насекомите. Съдейки по последните данни, общата им биомаса намалява с два и половина процента годишно. Сред най-засегнатите региони на планетата са тропиците на Пуерто Рико, където през последните 36 години насекомите са намалели с 78–98%. Изследователите отбелязват, че намаляването на броя им вече е довело до изчезване на птици, жаби и гущери, които се хранят с тях.

"Като се има предвид степента на изчезване на видовете и скоростта на намаляване на броя на другите представители на растителния и животинския свят, ние живеем в епоха на масово изчезване на видове. Но ние, изглежда, сме в началните етапи на тази епоха. Най-опустошителните и в много случаи необратими последици тепърва предстоят ", казва руският еколог Алексей Зименко, директор на Центъра за защита на дивата природа.

Човекът идва като убиец
Повечето автори на изследвания обвиняват човека за настоящата катастрофална ситуация. Според IPBES хората са променили 75% от сушата и по някакъв начин са засегнали 40% от световните океани. Днес повече от една трета от повърхността се използва за селскостопански нужди, главно за отглеждане на растения и паша. Около една трета от търговската риба е свръхулов. Общо хората произвеждат до 60 милиарда тона възобновяеми и невъзобновяеми ресурси годишно. Това е два пъти повече отколкото преди половин век.

Според работата на американски и китайски учени популацията на много от съвременните застрашени гръбначни животни започва рязко да намалява в края на XIX век, когато в повечето страни по света започва индустриализацията. Специалистите са анализирали над десет хиляди изследвания за генетичното разнообразие на 2764 вида. Изводът е разочароващ: броят на застрашените животни се намалява с 25 процента на всеки десет години. Така днес средният размер на популацията на застрашените видове е едва 5% от техния брой в края на XIX век.

Царството на гризачите
Датски и шведски биолози изчисляват, че 99,9 процента от застрашените животински видове и 67 процента от уязвимите видове ще изчезнат през този век. Първи ще измрат представителите на мегафауната - слонове и носорози, а популациите от малки животни като плъховете ще се увеличават. Би отнело три до пет милиона години, нашата планета да възстанови биоразнообразието поне до сегашното ниво. Още два милиона години ще са необходими, за да се върнат на нивото преди масивното човешко въздействие върху околната среда.

Авторите на работата предполагат, че в бъдеще Земята може да се превърне в царство на гризачите: има много от тях и те лесно се адаптират към новите условия на живот. Следователно те ще могат да преживеят масовото изчезване на други видове. Но загубата на представителите на семейството слонове - индийските и африкански слонове, всъщност ще отсече цял клон на еволюционното дърво. Учените предлагат на първо място да спасят точно такива животни. Сред приоритетните видове са черният носорог, червената панда и лемурите индри.

"Видовете, които са застрашени днес, ще изчезнат, ако политиките и практиките за използване на земята не се променят съществено, ако не станат по-малко вредни за естествените екосистеми. Ако всичко остане така, както е, ще се изправим пред загубата или рязкото намаляване на функциите на екосистемата, без които човешкият живот е невъзможен. В най-добрия случай масовото изчезване ще доведе до пълно обновяване на биосферата - формиране на нови природни системи, ландшафти, друга флора и фауна. Ще минат много милиони години. В резултат на това природата вероятно ще оцелее. Но това ще бъде съвсем различна природа. Не съм сигурен, че в новата биосфера ще има място за хората", казва Алексей Зименко.