Странно е, наистина. Всеки ден, каквото и да облечеш, както и да изглеждаш, каквото и червило да сложиш (може и без), той ти казва, че си най-красивата жена на света.

По принцип е така, не смея да споря. Все пак обаче има дни, в които се чувстваш много повече уморена, отколкото хубава. Много повече сива, отколкото "блестяща". Много повече нацупена, отколкото усмихната. Сякаш не вижда сенките под очите, умората… Сякаш не чувства напрежението. Сякаш още и все така си най-красивата жена на света…

Красива си. Не се съмнявай. А той – влюбен. Комбинацията, всъщност, е повече от успешна. Чувала съм го да казва, че зачервеният от хремата нос много ти отива: "Погледнете, погледнете, не е ли сладка?". Ами, сладка си, но болна, а приятеля ти – влюбен. Много.

Виждала съм го в компания на други красиви жени и неговия поглед, вперен все така в теб. Най-красивата. Тази, която не може да бъде сравнявана с никоя друга. Победителката, спечелила първото (и единствено) място в сърцето му.

Виждала съм неуспешен опит за флирт с него… Като скала е, не се поддава на изкушения. Не се поддава на внушения. Никой не може да го убеди, че кафeвият цвят не е твоят цвят.

Напротив, прекрасна си в кафяво, в червено, в наситено-бледобежово, керемидено. Прекрасна си винаги. Сутрин, без грим, рошава, спяща… Вечер, в елегантна, черна рокля.

В маратонки си готина и (с твоите 156 сантиметра) изобщо не си ниска. Перфектна си. Джобно гадже, неговото…

Защо се чудиш? Влюбен е.

А ти?