Този видеоклип използва данни, събрани от Lunar Reconnaissance Orbiter, за да пресъздадe някои от зашеметяващите гледки от Луната, които астронавтите от Apollo 13 видяха при опасното си пътуване над обратната ѝ страна през 1970 г. Тези визуализации в резолюция 4K изобразяват много различни детайли на лунната повърхност, включително моментите, когато Земята се скрива и когато Apollo 13 възстановява радиоконтакта с контролната зала на мисията. Видеото следва пътя на Apollo 13 по траекторията на свободното обикаляне около Луната и показва непрекъснат изглед на Луната по целия този път. Всички кадри са ускорени, те не са в „реално време“, всъщност след залеза на Земята тримата астронавти на кораба прекарват 8 минути в пълна тъмнина, преди да се покаже Слънцето. С изгасено електрозахранване, изтекъл резервоар, без връзка със Земята. Историческият полет преди половин век започнал на 11 април 1970 година.
Аполо 13 е седмият пилотиран космически кораб от програмата Apollo на НАСА и третият изстрелян с цел кацане на Луната. То обаче не се случило.
Аполо 13 е първият космически кораб, претърпял авария извън земна орбита и успял да се завърне благополучно на Земята, след обиколка около Луната. Така Джеймс Ловел, Джон Суигърт и Фред Хейз стават тримата астронавти, отдалечили се на най-голямо разстояние от Земята. Те преминават за около 25 минути през обратната страна на Луната на височина от 254,3 км и на 400 171 км от Земята.
Емблематично за мисията в масовото съзнание остава радиосъобщението Houston, we’ve had a problem („Хюстън, имаме проблем“), с което астронавтите докладват за аварията на центъра за контрол на полетите в Хюстън.
Всъщност мисията срещнала серия необикновени проблеми и те получили също така необикновени решения. Седмица преди старта Чарлс Дюк от дублиращия екипаж се разболява от шарка, прихваната от детето му. При направените медицински изследвания на двата екипажа, които тренирали заедно и били в контакт по между си, се оказва, че Томас Матингли от основния екопаж няма изграден имунитет срещу вируса. Така дубльорът Джон Суигърт, пилот на командния модул, заменя титуляра, който впоследствие въобще не се разболял.
По план Аполо 13 трябвало да влезе в орбита около Луната със скорост и траектория, позволяваща след включване на главния двигател на командния модул, кацане в предварително определения район на Фра Мауро. Ако заплануваната маневра около Луната не се осъществи по план, то корабът можел да се озове в траектория на 65 000 км встрани при завръщането си към Земята.
Екипажът изпълнявал всичките си рутинните операции на кораба, но когато Джон Суайгърт включва шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари (55 ч. 54 м. 53 с. след старта), кислороден резервоар номер 2 експлодира. В този момент Аполо 13 се намира на близо 320 хиляди км от Земята. Именно тогава Суайгърт докладва: Houston, we’ve had a problem („Хюстън, имаме проблем“).
Уредите на кораба отчитат, че не работят две от трите горивни камери, произвеждащи електроенергия за кораба, кислороден резервоар номер две е празен, а в резервоар номер 1 налягането бързо спада. Около кораба се образува облак от изтичащ замръзнал газ – остатъка от 150 килограма охладен кислород в резервоара. Появяват се аномалии в курса и вибрации по корпуса на кораба.
По необясними причини връзката със Земята се прехвърля от главната антена на четирите спомагателни антени. Има съществена разлика в показанията на компютрите и датчиците на кораба с тези в Контролния център в Хюстън. Последователно излизат от строя електрозахранването, кислородните запаси и горивните камери на сервизния модул. Налягането в първи резервоар бързо спада и с това шансовете за работата на животоподдържащите системи в командния модул се клонят към нула. Налага се, с цел пестене на електроенергия, необходима за операциите при приземяване, да се изключат всички бордови системи, включително и главния компютър на командния модул. След около два часа и половина, или 57 ч. 37 м. 00 с. след старта, тричленният екипаж напуска модула „Одисея“ и заема места в двуместния „Водолей“.
Контролният център на полета взима решение за прекратяването на мисията и завръщане на Земята. Използването на основния двигател на сервизния модул е много рисковано, поради критичното състояние на „Одисея“ и изчерпването на оставащата в акумулаторите енергия и се налага всичките маневри да се извършат с двигателите на лунния модул.
Корабът трябва да влизе в балистична траектория. Първата маневра е поставяне на кораба в необходимата позиция спрямо Луната, понеже визуалното ориентиране по звездите е невъзможно заради ледените парчета кристализирал облак, заобикалящ Аполо 13. Всички координати са предоставени от Контролния център в Хюстън и са вкарани в бордовия компютър на лунния модул от Хейз. Операцията е изпълнена с голяма точност, като се има предвид, че подобна маневра не е била предвидена и тренирана в предварителната програма при обучението. Вариантът "спасителна лодка", при който лунният модул играе ролята на резервен кораб, е предвиден в инструкциите на НАСА, но никога преди това не е предвидено изпълнението му със стикован сервизен и команден модул. Следващата навигационната процедура е проведена успешно с славен и единствен видим ориентир Слънцето.
С приближаването към Луната се появяват смущения в радиовръзката със Земята. Оказва се, че третата степен на ракетата носител, летейки към Луната, работи на една и съща честота с лунния модул и създава смущения в ефира. Същевременно ръководството на НАСА приема варианта за най-бавното и безопасното завръщане на Земята от предложените три проекта, разработени в кризисния щаб от специалистите в командния център.
Докато са в радиосянката на Луната и при всичките тези немислими условия, астронавтите правят много снимки и подготвят кораба за маневрата за увеличаване на скоростта на Apollo и промяна на мястото на приводняване. По направените изчисления без тази промяна в курса корабът би се приводнил в района на остров Мадагаскар в Индийския океан, където няма разположени плавателни съдове на САЩ. Маневрата е направена успешно и по предварителните разчети корабът би трябвало да се приводни в южната част на Тихия океан, където го очакват Военноморските сили на Шести флот. Но и тогава астронавтите нямат почивка, защото се налага да поставят кораба в състояние на „пасивен топлинен контрол“, при която корабът се върти бавно около своята надлъжна ос, излагайки на слънце всяка една от страните си. Това се налага от голямата разлика в температурите на огряната от Слънцето и тази в сянката повърхности. След това екипажът отново изключва повечето системи на кораба с цел пестене на електроенергия.
Другият им проблем е животоподдържащата система. Въздухът във „Водолей“ е разчетен за времето, което двама от астронавтите трябвало прекарат на лунната повърхност. При настъпилата ситуация филтрите от литиев хидроксид много по-бързо се насищат от присъствието на трима души в малката кабина. Нивото на въглероден диоксид бързо се покачва и стига критични стойности. Екип от инженери на НАСА разработва самоделно приспособление от найлонов плик, картон, взет от вече непотребното ръководство с процедури при излитане от Луната, маркучи и изолирбанд. Проектът е издиктуван на астронавтите по радиото и те се захващат с изпълнението му. След един час работа самоделката е поставена на системата за пречистване на въздуха и проблемът е отстранен. Нивото на въглероден диоксид в кабината започва бързо да спада и достига нормата.
Налага се още корекция на траекторията. Междувременно се усеща лек трус и изтичане на газ от акумулаторното отделение. За щастие повредите в акумулатор номер две са незначителни, а самата система е конструирана така, че напрежението от останалите три акумулатора възстановява пострадалия. После отново е запален главният двигател на лунния модул за ориентиране и коригиране на курса - изцяло ръчно, без да се включва апаратурата на кораба.
На борда на „Одисея“, използван от астронавтите за място за почивка, температурата на въздуха е около 5 °C. Фред Хейз усеща първите симптоми на настинка още на 15 април, а впоследствие го втриса. Астронавтите не разполагат с никакви завивки или допълнителни дрехи, за да се предпазят от студа. Налага се командирът на мисията Джеймс Ловел да вземе в прегръдките си тресящият се от високата температура Хейз, за да го стопли. Хейз се оправя от настинката чак след като е настанен в лазарета на очакващия ги самолетоносач „Иво Джима“.
Три часа и половина след последната маневра на „Водолей“ експлодира предпазният клапан на резервоара с гориво, хелият отлита в безвъздушното пространство, а „Водолей“ остава без гориво за главния двигател. Но още една корекция на траекторията е извършена - с отделяне на обезобразения от авариите обслужващ модул. В крайна сметка 142 ч. 54 м. 41 с. след началото на мисията Аполо 13 се приводнява в южния Пасифик на около 4,5 км от очакващия ги самолетоносач „Иво Джима“.
