Окръжният съд в Пловдив взе най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража спрямо М. М. /22 г./ Повдигнатите му обвинения са две:
- за това, че на 9 март 2020 г., в Асеновград, умишлено е умъртвил малолетно лице, А. Й., на 3 години – престъпление по чл. 116, ал.1, т. 4, пр.2, вр. чл. 115 от НК.
- за това, че на същата дата и същото място се е заканил с убийство на майката на детето, за да не издаде стореното от него – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Съдът намери, че от наличните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е автор на престъпленията, в които е обвинен. Несъмнено е установено, че той е живял в общо домакинство с детето и майка му. Налице са показания на майката, дадени пред съдия. В тях подробно са описани механизмът и интензитетът на нанасяне на ударите върху 3-годишното дете, в резултат на които са причинени множество тежки травматични увреждания, включително тежка гръдна и коремна травма, кръвонасядания на меките черепни покривки и по цялото тяло. Причината за посегателството върху момченцето е, че през деня, докато М. М. спи, то го събудило, докато си играело със собственото му 4-годишно дете.
Обоснованото предположение, че обвиняемият с действията си умишлено е умъртвил 3-годишния А. Й. е налице. За това престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 г. затвор, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Според съда е налице обосновано предположение обвиняемият да е извършил и престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като още в момента на извършването на първото престъпление е заключил вратата на помещението отвътре и е отправил заплахи с убийство към майката на детето, ако тя издаде причините за смъртта му. Вследствие на тези заплахи майката първоначално е обяснила, включително и пред длъжностни лица, един съвсем различен механизъм и причини за смъртта на детето.
Според съда при мярка, различна от задържане под стража, е налице опасност от укриване и извършване на престъпление, като втората вече е реализирана.
Определението не е окончателно и подлежи на протест и обжалване пред Апелативен съд – Пловдив на 24 март.
