Учени се натъкнаха на естествени свръхпроводящи материали в обекти с извънземен произход за пръв път. Открити са свръхпроводящи зърна във вътрешността на два отделни метеорита, разбили се на Земята.
Откритието сочи, че метеоритите не са просто космически отломки, паднали от небето. Скорошни изследвания доказаха, че метеоритите може да са носители на извънземни протеини, минерали и материали по-стари от Слънчевата система.
Свръхпроводимостта е физично свойство, което гарантира идеална електропроводимост на даден материал, което означава, че електрическото съпротивление във вътрешността на материала изчезва, наред с редица други ефекти. Това явление е изключителна рядкост сред естествените материали – поне на Земята.
Може би в космоса нещата са различни. Суровите условия вероятно създават екзотични фази на материалите, невиждани на Земята, чрез астрономически събития, съпроводени от изключително високи температури и огромно налягане.
Това прави метеоритите подходящи кандидати за откриване на естествени свръхпроводящи материали. Единственият проблем, че предишни изследвания не успяха да идентифицират подобни съединения. Поне досега.
В рамките на новопроведено изследване учени от Сан Диего анализирали фрагменти от 15 различни метеорита, с помощта на техника, наречена магнитно модулирана микровълнова спектроскопия, с надеждата да открият следи от свръхпроводимост в пробите.
Попаднали на две находки: железен метеорит, наречен Мундрабила – един от най-големите намирани до момента в Австралия през 1911 и рядък уреилит, познат като GRA 95205, открит в Антарктида преди четвърт век.
Според учените и двете космически скали съдържат миниатюрно количество свръхпроводящи зърна с извънземен произход.
Фактът, че свръхпроводящите зърна са открити в две отделни проби, при това толкова малки, означава, че същите материали съществуват в космоса в много по-големи количества, а свръхпроводящите им свойства на свой ред може би влияят на обкръжението си.
Свръхпроводящите частици с по-студените региони на космоса може да влияят върху структурата на звездните обекти.
Източник: sciencelaert.com
