Най-често при животните има изразен полов диморфизъм. Съществуват мъжки и женски с различен вид полови клетки, необходими за възпроизводството. Но понякога в природата се случва и да съществуват организми, които имат по една половина, принадлежаща на всеки пол.

Това състояние се нарича двустранен гинандроморфизъм и учени наскоро откриват такъв екземпляр от вида Megalopta amoenae, разпространен в Централна и Южна Америка.

Лявата половина на пчелата е физиологически мъжка. Има малка челюст, дълга антена и тънък деликатен заден крак с по-малко четинки. Дясната половина има женски характеристики - по-къса антена, по-изразена челюст със зъби и по-дебел и космат заден крак.

Този феномен е срещан при поне 140 вида пчели, както и при пеперуди, птици и ракообразни, но не и при бозайници, заради по-комплексния начин на определяне на пола. Повечето екземпляри поне при пчелите са изучавани вече мъртви като образци в музеите.

В този случай, екип от учени, ръководен от ентомолога Ерин Кринчилски (Erin Krichilsky) от Университета Корнел, провежда изследване на циркадните ритми на M. amoenae и работи с пчели от горите на остров Баро Колорадо в Панама в Института за тропически изследвания Смитсониън. 

Откритието е късмет, защото изучаването на живи гинандроморфни пчели ще помогне да се разбере повече за тези изумителни насекоми.

"Този феномен може да ни помогне да разберем повече за еволюцията на специализираните морфологични черти като подобната на мъжка морфология при поколения женски пчели, променената структура на кастите при социалните насекоми и нови методи на възпроизводство", обясняват учените в своето изследване, публикувано в Journal of Hymenoptera Research.

Има аспекти от гинандроморфизма при пчелите, които вече са добре опознати. Например изследване от 2018 г. успява да опише как съществуват те в кошерите. 

Определянето на пола при Hymenoptera, разред Ципокрили, включващ пчели, мравки и пеперуди, е много особено. Ако яйцето е оплодено се получава женски организъм. Неоплодените яйца дават мъжки. Но изследването от 2018 г. открива, че ако сперма от втори или дори трети индивид навлезе във вече оплодена яйцеклетка с женски ембрион, той може да започне да произвежда мъжка тъкан, което води до гинандроморфен организъм.

Някои изследвания са съсредоточени върху различни области на поведението при гинандроморфните пчели - създаването на гнездо и ухажването.

След като екипът на Кринчилски описва циркадните ритми на M. amoenae - които синхронизират поведението на вида и взаимодействията с външната среда - те решават да проучат дали ритмите са различни при гинандроморфния индивид.

Учените проследяват пчелите за четири дни и откриват, че гинандроморфната пчела се събужда малко по-рано както от мъжките, така и от женските. Но периодите с най-висока активност приличат повече на поведението на женските. 

Това би могло да показва, че мозъците на гинандроморфните пчели имат смесена полова сигнализация и не успяват да съвместят и двете. А може и конкретният екземпляр да проявява индивидуално поведение. При всички положения, това дава отправна точка в изучаването на други гинандроморфни пчели.

"Трябва да отбележим, че нашият случай беше единичен пример", обясняват учените в изследването си. "Необходими са още проучвания, за да се разбере по-добре дали има разлика в циркадните ритми въз основата на пола при този вид и да се отличи каква е причината за различната активност на този гинандроморф".