Не всеки човек владее изкуството да каже нещо приятно на друг човек. А още по-малко хора знаят как да приемат с достойнство чуждата похвала.
"Колко добре изглеждаш днес!", "Какви хубави обувки!", "Блестящо сте се справили със задачата!" – тези фрази са способни да повишат настроението ни, особено ако са произнесени от човек, на чието мнение държим.
На работното място похвалата от страна на началството, което общо взето икономисва хвалебствените изказвания, е способна да предизвика пристъп на работохолизъм. Но много често вместо да се зарадваме на изказния по наш адрес комплимент, ние се смущаваме и не знаем как да отговорим.
5 причини, които не ни позволяват да получим удоволствие от комплимента:
- Ние искрено смятаме, че не заслужаваме тази похвала.
- Струва ни се, че комплиментът е завоалирано манипулиране.
- Мнението на човека, който ни е направил комплимент, ни е напълно безразлично.
- Не ни харесва да сме в центъра на вниманието.
Механизмите на "защитната" ответна реакция са следните:
- Комплиментът е последван от друг комплимент, който ние правим за да отвлечем вниманието от себе си.
- Намаляваме собствените си заслуги като ги представяме като нещо маловажно ("Това може всеки да направи!", "Нищо особено!", "Получи се съвсем случайно!")
- Ефектът от комплимента се убива от ответни реплики, с които съобщаваме за своите недостатъци и грешки.
Парадоксално е, но човекът, който на глас е казал, че нищо не му струва за една нощ да напише годишния отчет, в дълбините на душата си да се гордее със своето постижение. Защо той постъпва така, а не по друг начин? Вероятно защото в детството си той е бил възпитаван с фрази от рода на: "Нищо особено не си направил", "Стига си се надувал" и т.н.
Ако правите комплимент, опитайте се да построите "словесен" мост, с който да позволите на събеседника да отговори "комфортно" на вашето изказване.
Не си струва да игнорирате комплимента или похвалата и да я пускате покрай ушите си, както не си струва и да се възгордяте от хубавите думи. Вредата от двата начина на реагиране е еднаква. Предлагаме ви няколко практически съвета за това, как да приемате комплиментите.
1. Научете наизуст репликата: "Имам пълното право да приемам комплименти. Човекът, който ги произнася, прави това по собствена воля и без всякаква принуда. Имам правото да се радвам на това, че е другите харесват това, което правя или което съм."
2. Дори да ви се струва, че похвалата е преувеличена, възприемайте я като лична гледна точка на този, който я произнася. Той има право да ви вижда в розова светлина.
3. Адекватната реакция на комплимента е фразата: "Благодаря за комплимента" или "Благодаря, много мило от твоя страна". Други пояснения не са необходими!
4. Не е необходимо веднага на отговаряте на любезността с любезност. Изчакайте подходящия случай, когато вашият комплимент ще бъде уместен.
5. Ако трудно приемате комплиментите, трябва да поработите върху собствената си самооценка. Докато не се научите да се обичате няма да можете да вярвате и в искреността на чуждите похвали!
"Колко добре изглеждаш днес!", "Какви хубави обувки!", "Блестящо сте се справили със задачата!" – тези фрази са способни да повишат настроението ни, особено ако са произнесени от човек, на чието мнение държим.
На работното място похвалата от страна на началството, което общо взето икономисва хвалебствените изказвания, е способна да предизвика пристъп на работохолизъм. Но много често вместо да се зарадваме на изказния по наш адрес комплимент, ние се смущаваме и не знаем как да отговорим.
5 причини, които не ни позволяват да получим удоволствие от комплимента:
- Ние искрено смятаме, че не заслужаваме тази похвала.
- Струва ни се, че комплиментът е завоалирано манипулиране.
- Мнението на човека, който ни е направил комплимент, ни е напълно безразлично.
- Не ни харесва да сме в центъра на вниманието.
Механизмите на "защитната" ответна реакция са следните:
- Комплиментът е последван от друг комплимент, който ние правим за да отвлечем вниманието от себе си.
- Намаляваме собствените си заслуги като ги представяме като нещо маловажно ("Това може всеки да направи!", "Нищо особено!", "Получи се съвсем случайно!")
- Ефектът от комплимента се убива от ответни реплики, с които съобщаваме за своите недостатъци и грешки.
Парадоксално е, но човекът, който на глас е казал, че нищо не му струва за една нощ да напише годишния отчет, в дълбините на душата си да се гордее със своето постижение. Защо той постъпва така, а не по друг начин? Вероятно защото в детството си той е бил възпитаван с фрази от рода на: "Нищо особено не си направил", "Стига си се надувал" и т.н.
Ако правите комплимент, опитайте се да построите "словесен" мост, с който да позволите на събеседника да отговори "комфортно" на вашето изказване.
Не си струва да игнорирате комплимента или похвалата и да я пускате покрай ушите си, както не си струва и да се възгордяте от хубавите думи. Вредата от двата начина на реагиране е еднаква. Предлагаме ви няколко практически съвета за това, как да приемате комплиментите.
1. Научете наизуст репликата: "Имам пълното право да приемам комплименти. Човекът, който ги произнася, прави това по собствена воля и без всякаква принуда. Имам правото да се радвам на това, че е другите харесват това, което правя или което съм."
2. Дори да ви се струва, че похвалата е преувеличена, възприемайте я като лична гледна точка на този, който я произнася. Той има право да ви вижда в розова светлина.
3. Адекватната реакция на комплимента е фразата: "Благодаря за комплимента" или "Благодаря, много мило от твоя страна". Други пояснения не са необходими!
4. Не е необходимо веднага на отговаряте на любезността с любезност. Изчакайте подходящия случай, когато вашият комплимент ще бъде уместен.
5. Ако трудно приемате комплиментите, трябва да поработите върху собствената си самооценка. Докато не се научите да се обичате няма да можете да вярвате и в искреността на чуждите похвали!